Дали човекът е „(не)успешен“?

Всъщност те може да се сведат до едно – „успешен човек“. Явно в него се влага смисълът, че човекът, когото определят като „успешен“, е постигнал сполука, успех.
Прегледът на българските тълковни речници показва, че в нашия език прилагателното успешен означава: ‘който завършва с успех, т.е. със сполучливо постигане на поставената цел, задача’, от което се подразбира, че то пояснява единствено абстрактни същности или дейности, срв.: успешно дело, успешен опит, успешна работа, успешно приземяване, успешни начинания. В речниците не е посочено, че това прилагателно може да пояснява одушевен предмет и по-конкретно – човек. Потвърждение на това откриваме и в речниковите статии на синонимите и на антонимите на успешен – съответно при сполучлив, благополучен и при неуспешен, несполучлив, които също не се съчетават с названия за лица.
Да предположим, че съчетанието успешен човек е смислово издържано. Тогава как ще определим човека, който не е постигнал успех, когото го е сполетяло несполука? Може би като неуспешен човек, несполучлив човек. Тези съчетания звучат абсурдно и са илюстрация за допусната лексикална грешка.
Аналогично и съчетанието успешен човек е неправилно, тъй като значението на прилагателното успешен не предполага то да пояснява одушевен предмет – срв. още съчетания със собствено име: *успешният Иван, *успешната Веселина.
Налага се изводът, че в българския език правилна е употребата на израза: човек (премиер, президент, Иван и пр.), който постига успех, а съчетания от типа „(не)успешен човек“ са примери за допусната лексикална грешка.

Д-р Цветелина Георгиева
е главен асистент в Секцията по българска лексикология и лексикография в Института за български език при БАН.
Интересите и са в областта на лексикалната семантика, лексикографията, словообразуването и др.

Четете повече в бр. 9, 2 – 8 март 2017 г.