„Натурален“ ли е нотариалният акт?

Често в речта се забелязва употреба на съчетанието натурален акт вместо нотариален акт, с което се означава документ за владеене на недвижим имот.

Тази замяна на нотариален с натурален е некоректна и представлява лексикална грешка.
Двете прилагателни са напълно различни по значение. Нотариален означава ‘който е свързан с нотариус’; ‘който е заверен от нотариус’. Натурален има няколко значения, сред които: ‘който е извлечен от природата, произведен е от природни продукти’; ‘който е в своя естествен, природен вид’ (Речник на българския език, т. 10, 2000). Причина за смесването на двете прилагателни е звуковата им близост. Те са пароними – думи, сходни по звучене, но с напълно различни значения. Поради фонетичната си близост паронимите понякога неправомерно се смесват в говорната практика. Замяната на нотариален с натурален вероятно се дължи и на това, че първото прилагателно, което е заемка от латински (notarialis) през руски, има неясна вътрешна форма, докато второто прилагателно се възприема като домашна дума (образувана от натура) и поради това е ясно по вътрешна форма.
Употребата на натурален вместо нотариален може да се обясни и с явлението народна етимология, при което неясни по форма чужди думи се преобразуват фонетично и се уподобяват по изговор на близки по звучене домашни думи. Пример за народна етимология е например произнасянето на съществителното сешоар (заемка от френски) като сушоар (по аналогия на глагола суша).
Независимо от причините за появата на израза натурален акт употребата му е признак за недостатъчна езикова култура на говорещия и не би трябвало да се допуска.

Проф. д-р Сия Колковска
работи в Секцията за българска лексикология и лексикография в Института за български език – БАН.
Съавтор е в тълковни, неологични, терминологични и двуезични речници.

Четете повече в бр. 7, 16 – 22 февруари 2017 г.