Защо пишем коригирам, а не корегирам?

Какво налага това различие във формата им? На пръв поглед, би могло да се предположи, че между тях освен семантична има и словообразувателна връзка, но дали наистина е така?
Въпреки първоначалното впечатление двете думи не са свързани словообразувателно на българска почва, тъй като са заемки. Те произхождат от латински: съществителното корекция идва от correctio, а глаголът коригирам – от corrigo, като латинските прототипи съдържат различни коренови гласни, съответно е и i. Тази разлика е съхранена и в езиците посредници, през които двете думи са навлезли в езика ни, и съответно се запазва и в българския. Думата корекция е заета в езика ни през френски, немски или руски (срв. фр. correction, н. Korrektion, р. коррекция), а глаголът коригирам – през немския (от глагола korrigieren). Така различието в изписването на двете заемки в българския – съответно с гласна е или и – отразява различие в основата им в изходния език и в езиците посредници.
Подобна разлика във формата на семантично свързани заемки в българския наблюдаваме и при думите теория и теоретичен. Прилагателното теоретичен не е образувано на българска почва от теория, както би ни се сторило на пръв поглед. Също както и съществителното теория (от къснолатинското theoria, навлязло през руски) то е заемка. Произхожда от старогръцкото прилагателно ϑεωρητικός и е навлязло в езика ни през руски (рус. теоретичный). Ето как и в този случай формата на двете заемки в български носи отпечатъка на особеност в тяхното изписване в изходния език, съхранена и в езиците посредници.

Проф. д-р Сия Колковска
работи в Секцията за българска лексикология и лексикография
в Института за български език.
Съавтор е в тълковни, неологични, терминологични и двуезични речници.

Четете повече в бр. 7, 16 – 22 февруари 2017 г.