Според нея голямата задача е да се създаде добра обществена среда за реформата, а държавата и обществото дължат подкрепа на учителите. Младите хора трябва да бъдат убедени, че могат да се реализират добре, ако имат професия, получена в гимназията, допълва тя. Образованието трябва да стане по-приложимо за XXI век. Новият закон акцентира много върху децата в риск, върху мерките срещу отпадането от училището. Според стандарта за организацията на дейностите се предлагат допълнителни занимания именно за тези деца, за които българският не е майчин и които срещат най-големи трудности. Освен това предучилищната подготовка става задължителна, а там е мястото именно децата да наваксат с езика, да придобият навици за учене. Това трябва да стане в сътрудничество с други институции в държавата. На много срещи с учителите се поставя въпросът защо учениците не могат да повтарят класове в началния етап. Логиката на законодателя е, че да върнеш едно дете в риск да повтаря годината, означава още в най-ранна възраст да му кажеш, че е непригодно, да го изложиш на още по голям риск от социално изключване.
Четете повече в бр. 37, 15 – 20 септември 2016 г.
Свързани статии:
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg
