Училището в село Върбовка с ново спортно игрище и детски кът

Започва изграждането на нова мултифункционална спортна площадка за футбол и волейбол в училищния двор на ОУ „Филип Тотю“ в с. Върбовка, община Павликени. Пред нея ще се направи и детски кът за деца от 3- до 12-годишна възраст. С тази добра новина за педагогическия екип и учениците ще започне новата учебна година.

„Площадката е по проект на Общината по програмата „Красива България“ – казва директорката Атанаска Петкова. – Това е по моя молба, от три години пиша настоятелно писма до Община Павликени. Училището не може да си позволи такива средства, а все пак сме най-голямото училище извън общинския център.“

Детският кът ще има няколко съоръжения, включително и за деца с увреждания, за които е осигурен достъп. Тук се обучават 115 деца, две от които са със СОП. 19 са първокласниците тази година, обикновено са по-малко. Има и предучилищна полудневна група за 6-годишни. Три деца пътуват от друго населено място. Учениците намаляват като навсякъде, защото родителите отиват в чужбина и постоянно се отписват и записват деца.

„Учениците ни са 100% от уязвими групи, почти всичките билингви, но им осигуряваме всякакъв вид извънкласни дейности – подчертава директорката. – Особено по националните програми. Сега подготвям проект за „Иновации в действие“. Не сме иновативно училище, но миналата година за първи път ходихме в партньорство с иновативни училища във Велинград и Кърджали деца и учители. Трета година имаме възможност да се включваме и в Програмата за изкуствата и спорта. Осигурили сме външен треньор по футбол и волейбол. Вече трета година идва и хореограф от Велико Търново, за да работи с децата от групата по народни танци. Те са много ентусиазирани, даже при капацитет за 14 деца идват по 20. Много им харесва.“

Огромна радост за учениците са и летните лагери на море,

които се организират за четвърта поред година – още откакто влезе в действие Програмата „Отново заедно“. В началото една от учителките изявява готовност да замине, но педагозите се сблъскват с нежеланието на родителите да пуснат децата си, и е изключително трудно да ги убедят. На педагогически съвет се взима решение да пътуват 40 деца, но заради съпротивата на родителите заминават само 11. Важното е, че всички те остават много доволни, а на следващата година родителите почват отрано да се интересуват и да питат кога ще има лагер. И вече ходят по 20 деца с две учителки.

„Те не бяха виждали на живо морето – казва директорката. –  Естествено, подбирахме ги: по активност в часовете, по успех. За образователните маршрути също правим подбор. Нашето училище успя да се класира за тях още първия път, когато ги обявиха – дори изпреварихме по-големи от училища в областта. Това ми беше и желанието – да пречупим този страх на родителите, да се доверят на учителите и децата да излязат извън селото. Те много рядко ходят до общинския център с родителите си, което пречи и на тяхната социализация.“

Отделно от това

училищното настоятелство всяка година финансира организирането на еднодневни екскурзии до близки места

– Габрово, Троян, Велико Търново, Плевен. Една от основните цели е децата да видят нещо извън общността, извън населеното място, нещо, свързано с това, което учат по история, география, по природните науки – да го видят на живо. Това сега се включва като задължителен елемент за ученическите екскурзии, но в ОУ „Филип Тотю“ винаги са обвързвали тези пътувания с учебния материал. И екскурзията е не само разходка, а и възможност да научат нещо повече.

„Много активно работим с родителите. Имам привилегията да познавам две трети от тях като техен учител– казва директорката. – Това ще ми е  27-мата поредна учебна година в това училище, а като директор – шестата. От 5 години имаме и образователен медиатор, който често служи и като преводач, особено при най-малките от подготвителната група. За първи път от тази учебна година назначавам и помощник-учител.“

Две са основните предизвикателства пред педагогическия екип. Първото е свързано с езиковата бариера, която трябва да се преодолее.

„Проблемът е, че в семействата масово говорят на майчиния си език. На всички родителски срещи обяснявам, че трябва да говорят с децата си на български, за да им помогнат и за училище. И на експертите съм го казвала, когато са ни посещавали – академичния стил на програмите да го забравят. Не мисля, че всички трябва да са отличници. Хубавото е, че и 18-те ученици, завършили VII клас при нас, са записани в гимназиален етап – кой с повече, кой с по-малко точки, важното е да са грамотни. И да са добри хора. Това го казвам всяка година на завършващите основно образование – мъчно ми е, като си тръгват. Аз съм учител по биология и химия и харесвам работата си – в дипломата ми не пише директор.“

Постоянни са и притесненията от честите ходения и връщания на учениците от чужбина и опасността броят им в училище да намалее много. Това ще се отрази и на бюджета.

„Искам да се обновяваме, за да сме конкурентни на градските училища – казва Атанаска Петкова. – Предстои ни да правим и STEM кабинет. Всичките ми учители са специалисти, половината са до 35 г., другите са с по-дълъг педагогически опит.“

Сериозни проблеми с дисциплината няма. Децата са си деца, понякога родителите преекспонират някое и друго спречкване, категорична е директорката. Резултатите от националните външни оценявания класират училището по средата – нито е от последните, нито е напред. Колективът се гордее, че има известно повишаване на резултатите – при четвъртокласниците по-значително, при седмокласниците също, макар и по-малко.

Свързани статии:

Школи за дарования от Родопите По пътя на дигиталната икономика Пианистка от Кърджали печели Super Grand Prix Свищовската гимназия „Алеко Константинов“ с център за професии на бъдещето