Прекаленото обгрижване на детето го прави несигурно, казва д-р Пламен Петков

Международен уебинар на тема „Идеи отвъд границите: форум за млади изследователи 2026“ се проведе в Българската академия на науките. Онлайн събитието включва интердисциплинарни лекции на млади учени от БАН, които споделят изследователски опит и познания със студенти от Университета „Лок Ягрути Кендра“ от Индия.

Д-р Пламен Петков от Департамента по психология в Института за изследване на населението и човека на БАН представи свое изследване „Доверието като противодействие на тревожността. Междукултурна адаптация и психометрична валидизация на скалата за доверие в близките взаимоотношения на Ремпел, Холмс и Зана (1985) в България”.

Пламен Петков започва научната си кариера малко по-късно поради простата причина, че има известно забавяне от завършване на средното образование до продължаването в университет. Преди да вземе окончателно решение, той пробва да работи различни неща, за да се ориентира какво точно иска. Привлича го психологията, която му е доста интересна, а в момента е и много популярна. Тя засяга всеки човек по някакъв начин. И поради тази причина решава, че това е най-доброто поле, в което може да се изяви. Преди това 2 години учи в Лесотехническия университет, но бързо разбира, че това не е неговото призвание.

Когато започва да следва психология Пламен Петков както и повечето студенти в тази специалност, се насочва към клинична психология. Но впоследствие вижда, че за него много по-подходяща е социалната психология.

Младият учен изследва групите и отделния индивид в тях.

Интересува се от това как индивидът влияе върху групите, как групата влияе върху индивида. Но не се отказва от идеята да бъде и терапевт. По тази причина завършва и обучението си за психотерапевт.

„Важно е както да познаваме клиничната психология, за да върви терапевтичният процес, също така е много важно да познаваме много добре и социалната психология. Поради простата причина, че не живеем изолирано от обществото и е хубаво да виждаме как то влияе върху изборите ни, върху несъзнаваните модели, които имаме, как се е оформило то спрямо тях“, казва Пламен Петков.

Младият учен си дава сметка, че точно

социалната психология му помага много и в психотерапевтичната практика.

За уебинара избира да говори по темата на дисертацията, която се фокусира върху доверието. А както виждаме по цял свят, а и конкретно в България, има сериозен спад на доверието между индивидите в обществото. И поради тази причина в труда си той

разглежда какви са детерминантите, какви са причините да възникне доверие между двама души.

Научният труд разглежда именно тези връзки между приятели и между делови партньори, тоест в организационна среда. А изследването, което представя на уебинара, е свързано с доверието в интимните взаимоотношения.

За целта на своето проучване той използва въпросник, който определя нивото на доверие в интимната връзка. Това е отделен проект от дисертацията, но би било идеално допълнение към темата, която вече е разглеждал.

Основната част е именно за детерминантите в междуличностното доверие, като там изследванията са насочени към това какво всъщност ни кара да се доверим на другия и какво кара пък другият да се довери на нас.

Кое причинява разпада на доверието?

И кои са най-честите причини за възникването на доверие или за загубата на доверие?

„В началото изследването на доверието ми беше доста далечна тема. Но в даден момент, когато започнах да правя научния обзор, видях, че в литературата доверието се определя като спойка, като лепило на обществото“, казва ученият.

Изследването показва, че преживяванията в юношеството предопределят да имаме или не доверие в хората.

А според утвърдени теории е много важно как си взаимодействаме с родителите си. Това е абсолютен показател. Основата, от която се тръгва.

Но във времето преживяванията, които сме имали с родителите, все повече отстъпват място на социалната група, на приятелите. И тази възникваща динамика определя след това дали ще имаме по-високо или по-ниско доверие в останалия свят. Това се отнася за приятелските отношения.

Докато в организационна среда се гледа по-скоро благонадеждността на служителя. Това е основният фактор – доколко колегите, с които човек работи, са благонадеждни и може да се разчита на тях. Това е по-скоро нещо, което определя дали ще имаме доверие в колегите си.

За целите на изследването д-р Петков пуска анкета в социалните мрежи. Откликват много хора и това всъщност е един от показателите, че хората искат да имат принос в това да се разкрие някакъв научен факт. От получените резултати д-р Петков отбелязва, че

свръхпротективните родители допринасят тяхното дете да няма високо доверие в другите хора, извън семейството.

Това е доста контрапродуктивно поради простата причина, че според теориите колкото повече родителите обгрижват детето, подготвяйки го да се справя в обществото, толкова по-ниско доверие има то към околния свят и съответно по-трудно се справя. И родителите всячески се опитват да го предпазват. Това може би е културна особеност специално за България, но данните са такива. И детето израства доста несамостоятелно, което е сериозен проблем. То е несигурно във външна среда и разчита само на семейството.

В България семейството е основна единица и всичко пренасяме към него. Съветваме се за всичко със семейството и този модел все още съществува. Той е част от развитието на човека, но въпросът е как да се избегне ефекта от свръхпротекцията и пораждането на недоверие. Когато детето е малко, е нормално да бъде закриляно. Но това трябва да намалява с времето.

Следващата крачка на учения е да изследва как травмата, която се пренася през поколенията, влияе в момента на нивата на доверие в България.

„Интересно е как травматичните събития от различни периоди в българската история се пренасят от поколение в поколение. И как това в момента влияе на нивата на доверие между нас. Нещата са много по-сложни, отколкото ги определяме. А и в психологията няма абсолютно лошо и абсолютно добро“, обяснява д-р Петков.

Според учения е важно да открием тези фактори, които в конкретната ситуация и време подкрепят това да може дадено общество, в случая българското, не просто да съществува, а да процъфтява. И кои са тези фактори, които спират неговия растеж.

„Искам да видя всъщност доколко в момента тези травми спират това процъфтяване и доколко може да се повлияе върху тях“, подчертава д-р Петков.

Прието е, че когато има доверие между хората, това способства и за социалния капитал на даденото общество.

А когато доверието е ниско, съответно хората са по-разединени. Всеки живее в собствения си свят и връзката между хората се нарушава.

„Моят научен ръководител професор Йоланда Зографова е разглеждала това, но и тази тема в България не е толкова дълбоко изследвана. Някои източници също показват, че колкото е по-високо доверието в институциите, толкова по-високо е и междуличностното доверие в обществата, в което има логика“, казва Пламен Петков

Още нещо прави впечатление на учения, защото той използва няколко скали и въпросника в самото изследване. В тях има и скала за конформизъм. И резултатите показват, че

колкото повече се поставят под въпрос нормите на групата, толкова по-високо доверие вдъхваме в отсрещния човек.

Или иначе казано – колкото повече не приемаме като чиста монета нормите на дадена група или на даден човек, толкова по-високо доверие ни гласува той.

Но не е ли парадоксален подобен факт? „Според мен има логика, защото, ако приемем, че нашето общество все пак клони към индивидуализъм, колкото и да се посочва, че е конформистко и така нататък, все пак поколенията започват да се променят. И все повече започваме да клоним към индивидуализъм“, казва д-р Петков.

Свързани статии:

Седем научни щанда показват света на живата природа през погледа на децата Силен старт за деца и родители в ДГ „Брезичка“ в Сливен Родители и деца учат математика чрез приказки Пътят към световния елит започва в училище