"Az-buki" National Publishing House
Ministry of Education and Science
Wikipedia
  • Login
  • Registration
Az-buki Weekly
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Main Page
  • About
  • Team
  • Archive
    • Вестник “Аз-буки” онлайн издание
  • Contact
  • Advertising
  • Subscribe
  • en_US
  • Main Page
  • About
  • Team
  • Archive
    • Вестник “Аз-буки” онлайн издание
  • Contact
  • Advertising
  • Subscribe
  • en_US
Няма резултати
Вижте всички резултати
Az-buki Weekly
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Home
  • Editions
Main Page Новини Новини 2026 Брой 30, 30.07.2026 г. – 5.08.2026 г.

Прекаленото обгрижване на детето го прави несигурно, казва д-р Пламен Петков

Зина Соколова by Zina Sokolova
03-08-2026
in Брой 30, 30.07.2026 г. – 5.08.2026 г., Новини 2026
A A
Снимка Личен Архив

Международен уебинар на тема „Идеи отвъд границите: форум за млади изследователи 2026“ се проведе в Българската академия на науките. Онлайн събитието включва интердисциплинарни лекции на млади учени от БАН, които споделят изследователски опит и познания със студенти от Университета „Лок Ягрути Кендра“ от Индия.

Д-р Пламен Петков от Департамента по психология в Института за изследване на населението и човека на БАН представи свое изследване „Доверието като противодействие на тревожността. Междукултурна адаптация и психометрична валидизация на скалата за доверие в близките взаимоотношения на Ремпел, Холмс и Зана (1985) в България”.

 

Пламен Петков започва научната си кариера малко по-късно поради простата причина, че има известно забавяне от завършване на средното образование до продължаването в университет. Преди да вземе окончателно решение, той пробва да работи различни неща, за да се ориентира какво точно иска. Привлича го психологията, която му е доста интересна, а в момента е и много популярна. Тя засяга всеки човек по някакъв начин. И поради тази причина решава, че това е най-доброто поле, в което може да се изяви. Преди това 2 години учи в Лесотехническия университет, но бързо разбира, че това не е неговото призвание.

Когато започва да следва психология Пламен Петков както и повечето студенти в тази специалност, се насочва към клинична психология. Но впоследствие вижда, че за него много по-подходяща е социалната психология.

Младият учен изследва групите и отделния индивид в тях.

Интересува се от това как индивидът влияе върху групите, как групата влияе върху индивида. Но не се отказва от идеята да бъде и терапевт. По тази причина завършва и обучението си за психотерапевт.

„Важно е както да познаваме клиничната психология, за да върви терапевтичният процес, също така е много важно да познаваме много добре и социалната психология. Поради простата причина, че не живеем изолирано от обществото и е хубаво да виждаме как то влияе върху изборите ни, върху несъзнаваните модели, които имаме, как се е оформило то спрямо тях“, казва Пламен Петков.

Младият учен си дава сметка, че точно

социалната психология му помага много и в психотерапевтичната практика.

За уебинара избира да говори по темата на дисертацията, която се фокусира върху доверието. А както виждаме по цял свят, а и конкретно в България, има сериозен спад на доверието между индивидите в обществото. И поради тази причина в труда си той

разглежда какви са детерминантите, какви са причините да възникне доверие между двама души.

Научният труд разглежда именно тези връзки между приятели и между делови партньори, тоест в организационна среда. А изследването, което представя на уебинара, е свързано с доверието в интимните взаимоотношения.

За целта на своето проучване той използва въпросник, който определя нивото на доверие в интимната връзка. Това е отделен проект от дисертацията, но би било идеално допълнение към темата, която вече е разглеждал.

Основната част е именно за детерминантите в междуличностното доверие, като там изследванията са насочени към това какво всъщност ни кара да се доверим на другия и какво кара пък другият да се довери на нас.

Кое причинява разпада на доверието?

И кои са най-честите причини за възникването на доверие или за загубата на доверие?

„В началото изследването на доверието ми беше доста далечна тема. Но в даден момент, когато започнах да правя научния обзор, видях, че в литературата доверието се определя като спойка, като лепило на обществото“, казва ученият.

Изследването показва, че преживяванията в юношеството предопределят да имаме или не доверие в хората.

А според утвърдени теории е много важно как си взаимодействаме с родителите си. Това е абсолютен показател. Основата, от която се тръгва.

Но във времето преживяванията, които сме имали с родителите, все повече отстъпват място на социалната група, на приятелите. И тази възникваща динамика определя след това дали ще имаме по-високо или по-ниско доверие в останалия свят. Това се отнася за приятелските отношения.

Докато в организационна среда се гледа по-скоро благонадеждността на служителя. Това е основният фактор – доколко колегите, с които човек работи, са благонадеждни и може да се разчита на тях. Това е по-скоро нещо, което определя дали ще имаме доверие в колегите си.

За целите на изследването д-р Петков пуска анкета в социалните мрежи. Откликват много хора и това всъщност е един от показателите, че хората искат да имат принос в това да се разкрие някакъв научен факт. От получените резултати д-р Петков отбелязва, че

свръхпротективните родители допринасят тяхното дете да няма високо доверие в другите хора, извън семейството.

Това е доста контрапродуктивно поради простата причина, че според теориите колкото повече родителите обгрижват детето, подготвяйки го да се справя в обществото, толкова по-ниско доверие има то към околния свят и съответно по-трудно се справя. И родителите всячески се опитват да го предпазват. Това може би е културна особеност специално за България, но данните са такива. И детето израства доста несамостоятелно, което е сериозен проблем. То е несигурно във външна среда и разчита само на семейството.

В България семейството е основна единица и всичко пренасяме към него. Съветваме се за всичко със семейството и този модел все още съществува. Той е част от развитието на човека, но въпросът е как да се избегне ефекта от свръхпротекцията и пораждането на недоверие. Когато детето е малко, е нормално да бъде закриляно. Но това трябва да намалява с времето.

Следващата крачка на учения е да изследва как травмата, която се пренася през поколенията, влияе в момента на нивата на доверие в България.

„Интересно е как травматичните събития от различни периоди в българската история се пренасят от поколение в поколение. И как това в момента влияе на нивата на доверие между нас. Нещата са много по-сложни, отколкото ги определяме. А и в психологията няма абсолютно лошо и абсолютно добро“, обяснява д-р Петков.

Според учения е важно да открием тези фактори, които в конкретната ситуация и време подкрепят това да може дадено общество, в случая българското, не просто да съществува, а да процъфтява. И кои са тези фактори, които спират неговия растеж.

„Искам да видя всъщност доколко в момента тези травми спират това процъфтяване и доколко може да се повлияе върху тях“, подчертава д-р Петков.

Прието е, че когато има доверие между хората, това способства и за социалния капитал на даденото общество.

А когато доверието е ниско, съответно хората са по-разединени. Всеки живее в собствения си свят и връзката между хората се нарушава.

„Моят научен ръководител професор Йоланда Зографова е разглеждала това, но и тази тема в България не е толкова дълбоко изследвана. Някои източници също показват, че колкото е по-високо доверието в институциите, толкова по-високо е и междуличностното доверие в обществата, в което има логика“, казва Пламен Петков

Още нещо прави впечатление на учения, защото той използва няколко скали и въпросника в самото изследване. В тях има и скала за конформизъм. И резултатите показват, че

колкото повече се поставят под въпрос нормите на групата, толкова по-високо доверие вдъхваме в отсрещния човек.

Или иначе казано – колкото повече не приемаме като чиста монета нормите на дадена група или на даден човек, толкова по-високо доверие ни гласува той.

Но не е ли парадоксален подобен факт? „Според мен има логика, защото, ако приемем, че нашето общество все пак клони към индивидуализъм, колкото и да се посочва, че е конформистко и така нататък, все пак поколенията започват да се променят. И все повече започваме да клоним към индивидуализъм“, казва д-р Петков.

Your Image Description

Свързани статии:

Седем научни щанда показват света на живата природа през погледа на децата Силен старт за деца и родители в ДГ „Брезичка“ в Сливен Родители и деца учат математика чрез приказки Пътят към световния елит започва в училище

Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":

Address: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5

Phone: 0700 18466

Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg

Научните списания се продават и в книжарница „Сиела“ – подлез на Ректората на СУ „Св. Св. Климент Охридски“.

Address: София 1000, бул. „Цар Освободител“ №22

Tags връзкигрупаDr. Plamen PetkovДенятдецадовериеиндивидИнститута за изследване на населението и човека – БАНклинична психологияНаукаОбществоотношенияродителисемейство

Последвайте ни в социалните мрежи

shareTweet
Previous article

Летни приключения в бургаското НЧ „Изгрев 1909“

Последни публикации

  • Прекаленото обгрижване на детето го прави несигурно, казва д-р Пламен Петков
  • Летни приключения в бургаското НЧ „Изгрев 1909“
  • Пореден топ учен влиза в екипа на INSAIT
  • Наши ученици спечелиха 6 бронзови медала по лингвистика
  • В СУ „Васил Левски“ – Карлово, градят успехите с постоянство
  • За ерготерапевта Деница Димитрова работата с децата носи удовлетворение
  • Учителят от столичното 119. СУ „Акад. Михаил Арнаудов“ инж. Николай Николов провежда проектни STEM седмици в края на всяка учебна година
  • Българското неделно училище „Света София“ в Чикаго отбелязва 50-годишнина
  • Приобщаването започва с отворена врата и хора с големи сърца
  • МОН предлага критерии за подбор на кандидати за Национална програма „Избирам да следвам в България“
  • Книгите отиват при читателите в софийските паркове
  • Пътят към световния елит започва в училище
  • Осигурителната система с нови правила от 1 август 2026 г.
  • Младежкият духов оркестър „Берковица“ изпълнява Ботевия марш на парахода „Радецки“
  • Близо 90 участници се включват в 63. Летен семинар по български език и литература на Софийския университет
  • Как се определят и разпределят средствата за работна заплата в предприятието
  • От рубриката „Пиши правилно“: Кой какво очаква, когато „Цените се очаква да се повишат“
  • Пътуващият фестивал на науката гостува в с. Черни Осъм
  • Възпитаници на Езиковата гимназия в Кюстендил учат сред историята, културата и природата на България
  • Правителството одобри мерки срещу високи такси за платено обучение в университетите
  • Предложение: „Добродетели и религии“ ще се изучава от учебната 2028/2029 г.
  • Четири медала за младите информатици

София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5

+0700 18466

izdatelstvo.mon@azbuki.bg
azbuki@mon.bg

Полезни линкове

  • Къде можете да намерите изданията?
  • Вход за абонати
  • Main Page
  • Contact
  • Subscribe
  • Projects
  • Advertising

Az-buki Weekly

  • Вестник “Аз-буки”
  • Subscribe
  • Archive

Scientific Journals

  • Strategies for Policy in Science and Education
  • Bulgarian Language and Literature
  • Pedagogika-Pedagogy
  • Mathematics and Informatics
  • Natural Science and Advanced Technology Education – Scientific journal
  • Vocational Education
  • Istoriya-History journal
  • Chuzhdoezikovo Obuchenie-Foreign Language Teaching
  • Filosofiya-Philosophy

Newsletter

  • Accsess to public information
  • Условия за ползване
  • Профил на купувача

© 2012-2025 Национално издателство "Аз-буки"

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password? Sign Up

Create New Account!

Fill the forms bellow to register

All fields are required. Log In

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In
en_US
bg_BG en_US
  • Login
  • Sign Up
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Main Page
  • About
  • Team
  • Archive
    • Вестник “Аз-буки” онлайн издание
  • Contact
  • Advertising
  • Subscribe
  • en_US

© 2012-2025 Национално издателство "Аз-буки"