Образование и наука с хоризонт 2029 г.

Изработване на концептуално нови учебни програми и учебни планове за средното образование. Приемане на стандарт за качеството и работещ механизъм на оценка на добавената стойност на училищата. Въвеждане на стандарт за качество в ранното детско развитие и грижа. Диференциране на финансирането на държавните висши училища в зависимост от комплексна оценка за качество и реализация.

Това са част от мерките за промяна в образователния сектор, заложени в Програмата за управление на Република България за периода 2025 – 2029 г. Документът бе приет от Министерския съвет и публикуван на интернет страницата на правителството тук.

В Програмата, фокусирана върху качеството на живот на хората, акцент е поставен на образованието, здравеопазването и развитието на пазара на труда. В тази връзка, в сектор „Образование и наука“ са формулирани няколко основни приоритета, като са посочени и мерките за тяхното постигане с цел създаването на интегрирана и иновативна образователна среда, която да осигури качествено предучилищно, училищно и висше образование.

Подготвени и мотивирани учители

Осигуряването на подготвени и мотивирани учители ще се постига чрез поддържане възнагражденията на педагогическите специалисти на ниво поне 125 на сто от средната брутна работна заплата за страната.

Залага се промяна в подготовката и квалификацията на учителите и директорите, насочена към формирането на компетентности, както и на ефективна подкрепа чрез наставничество. Ще бъде въведен модел на обективна оценка на работата на учителите и директорите на базата на постигнати резултати.

И не на последно място е посочена необходимостта от промяна в учебните програми и в начина на преподаване в професионалните направления във висшите училища, които обучават бъдещите учители.

Подобряване на качеството и достъпа до училищно образование

С оглед подобряването на качеството и достъпа до училищно образование се отбелязва, че основна цел е промяната в доминиращата култура на учене – от заучаване и възпроизвеждане на знания към формиране на умения и нагласи, функционална интелигентност и мотивация за учене.

Постигането ѝ е обвързано с реализирането на няколко мерки – изработване на концептуално нови учебни програми и учебни планове, насочени към развиване на ключови компетентности, въвеждане на формати на оценяване с фокус към функционалност и приложимост на знанията и насърчаване на образователните иновации на всички нива в системата.

Нови учебни програми ще бъдат разработени в спортните училища и в училищата по изкуствата и по културата.

С оглед промяна в културата на управление в образованието е разписано приемането на стандарт за качеството и работещ механизъм на оценка на добавената стойност на училищата, намаляване на административната тежест и промяна във фокуса на работа на регионалните управления на образованието към оценяване качеството и ефективността на политиките.

Друга голяма цел на системата е приобщаването и развитието на способностите и интересите на всяко дете. Разписаните мерки предвиждат координирана работа на институциите за обхващане на всяко дете и ученик в системата и предотвратяване на отпадането. Ще се въведе цялостен подход към преподаване и възпитаване на здравословен начин на живот на децата. Ще бъдат разширени и мерките за приобщаване на децата и учениците със специални образователни потребности, за подкрепа на личностното развитие и за десегрегация.

Сред целите за развитие на образователния сектор е посочено и продължаване процеса на дигитална трансформация на предучилищното и училищното образование.

Набелязаните мерки предвиждат въвеждане на дигиталната грамотност хоризонтално в учебните програми. Акцентира се върху развиване на дигитални умения и насърчаване на дигитална креативност у учителите и учениците чрез обучения, квалификации, подкрепа и достъп до дигитални ресурси и инструменти. Ще се работи за осигуряване на сигурна и стабилна дигитална инфраструктура за всички участници в образователния процес, се посочва още в документа.

Предвид бързото развитие на технологиите се залага на развиване на грамотност и умения, свързани с етичното и ефективно използване на изкуствения интелект. Посочено е още развиване на капацитет на училищно, регионално и национално ниво за управление на процеса по дигитална трансформация.

Акцент в образователния сектор е и развитието на средно образование, съобразено с нуждите на пазара на труда и професиите на бъдещето. В тази връзка се предвижда разширяване на професионалното образование и дуалната форма на обучение според регионалните потребности на икономиката. Ще бъдат разработени и приложени гъвкави учебни планове и програми по професии.

Ще се финансират ученически практики на реални работни места. Ще се разширява и мрежата от високотехнологични училища чрез изграждане на нови и развиване на съществуващите. Национален кариерен център за учениците ще подпомага ориентирането им за бъдеща реализация.

Модернизирането на физическата среда във всички училища, детски градини и центрове за специална образователна подкрепа също е изведено като една от целите в образователния сектор. Предвидените мерки обхващат увеличаване на ресурсите за изграждане и пристрояване на ясли, детски градини и училища с фокус изграждане на достъпна архитектурна среда, програма за модернизация на дворовете на образователните институции, продължаване изграждането и ремонта на физкултурни салони и спортни площадки, както и площадки за пътна безопасност.

Училищата и детските градини ще бъдат стимулирани да произвеждат и използват зелена енергия за своите нужди.

Интегрирана политика за ранно детско развитие

Целта на интегрираната политика за ранно детско развитие е засилената координацията между институциите за подкрепа на личностно развитие и интеграция на децата. Разписаните мерки предвиждат разработване и въвеждане на стандарт за качество в ранното детско развитие и грижа, както и система за наблюдение и оценка на качеството. Записано е и въвеждане на модел за езикова подкрепа и успешна интеграция на всички деца в предучилищното образование.

Залага се и на разширяване на националната програма за насърчаване внедряването на образователни иновации в детските градини.

Ще бъде разработена и методика за определяне постиженията на децата при постъпване в детска градина и за училищна готовност при постъпване в I клас.

Повишаване на качеството и репутацията на българското висше образование

Набелязаните мерки за повишаване на качеството на висшето образование, модернизация и привличане на чуждестранни студенти предвиждат създаване на система от стимули и правила за завишаване на изискванията за придобиването на висше образование.

Посочено е повишаване на възнагражденията на академичния състав и поддържането им на ниво около 180 на сто от средната работна заплата за страната.

Записано е и увеличаване на стипендиите на студентите и докторантите, както и на стимулите за публикуване в референтни издания и регистриране на патенти.

Акцент е дигитализацията на висшите училища и поощряването на създаване и ползване на отворени електронни образователни ресурси.

Предвижда се и популяризиране на българското висше образование по света и активна работа за привличане на чуждестранни студенти в българските висши училища.

С цел подобряване приложимостта на висшето образование и на връзката с пазара на труда е посочена необходимостта от учестена актуализация на учебните програми, определяне на приема в държавните университети в зависимост от потребностите на пазара на труда и на обществото.

Ще се прилага

диференциране на финансирането на държавните висши училища в зависимост от комплексна оценка за качество и реализация.

За повишаване качеството на управление на висшите училища се предвиждат промени в акредитацията, насочени от оценка на формално разписани процедури към обективност, оценяване на ефективността на политиките и реалното качество. В същото време, ще се регламентира модел за споделено ползване на ресурси между университетите и създаването на обединения от висши училища.

Ще се поощрява и участието на висшите училища в европейски алианси и проекти за иновации.

Развитие на науката и научните изследвания

Основната цел на политиките в сектора е осигуряване на високо качество на научните изследвания. В тази връзка е заложено устойчиво увеличаване на публичното финансиране за научните изследвания и иновациите – от 0,3% от БВП до минимум 1 процент.

Записано е и разработване на модел за устойчиво финансиране на многогодишни научно-иновационни програми на изследователските висши училища и научните организации, както и осигуряване на съвременна научна инфраструктура и модернизиране на съществуващото научно оборудване.

Фокус е поставен и върху привличане на млади хора за дългосрочна кариера в областта на науката и на сътрудничество с бизнеса за привличане на частни инвестиции в научни изследвания. Освен това висшите училища с финансова насоченост ще бъдат стимулирани да привличат преподаватели от бизнеса.

Друг акцент е интернационализацията на българската наука и интегрирането ѝ в европейското и световното научноизследователско пространство. За целта у нас ще бъдат привличани водещи световни учени и ще бъдат установявани дългосрочни партньорства.

Българските учени ще бъдат подпомагани за по-активното участие в европейски и международни научни програми и инициативи. Предвиждат се и стимули за българските научни институти и висши училища за включване в научноизследователски алианси на европейско и международно ниво.

България като духовно и езиково пространство по целия свят

Осъществяването на този приоритет залага на включване на българите извън страната в родната образователна система. За постигането на целта се предвижда увеличаване на подкрепата за българските неделни училища и за създаване на мрежи от училища за съвместна дейност, включително за организиране на дистанционно обучение.

Записано е създаване на програма за обмен между български училища в страната и такива зад граница, както и финансови стимули за изграждането на мрежи и партньорства.

Ще се осигурят и обучения на учителите от българските неделни училища, както и на местни учители, преподаващи български език и култура.

Не на последно място, ще се регламентира допълнителен държавно финансиран прием и увеличаване на стипендиите за студентите от българската диаспора.

Приоритетна цел е и популяризирането и утвърждаването на българския език по света.

Като мерки в тази посока са посочени усилия за признаване на българския език като част от образователните системи на други държави и възможност за изучаването му. Разширяване на изучаването на български език по света чрез повишаване броя на лекторатите по българистика в чуждестранните университети, броя на студентите и докторантите и увеличаване размера на финансирането им. Предвижда се и създаване на национален тренировъчен център за подготовка на преподаватели в чужбина.

Резултатът от усилията е утвърждаването на България като духовно и езиково пространство по целия свят чрез подкрепа на българската диаспора.

Развитие на устойчива иновационна политика

В сектор „Иновации и растеж“ на Програмата се посочва, че сред основните предизвикателства пред страната са ниските инвестиции в научна и развойна дейност – под 1% от БВП, недостатъчният ръст на преките чуждестранни инвестиции и ограничената подкрепа за индустриални и технологични проекти. Бавната дигитализация, слабата интеграция между науката и бизнеса и липсата на координация в развитието на стратегически технологии допълнително възпрепятстват напредъка.

Посочено е още, че са необходими комплекс от мерки, които да доведат до

величаване на инвестициите в научни изследвания до 2% от БВП

и засилване на конкурентоспособността на икономиката.

С оглед насърчаване развитието на научноизследователска и развойна дейност в подкрепа на иновационната среда се предвижда преструктуриране на Националния иновационен фонд и създаване на Съвет по иновации и научни изследвания. Залага се на подкрепа за развитие на центровете за компетентност и за върхови постижения, на лабораторния комплекс на „София Тех парк“ и на техни обединения.

Една от основните цели в тази посока е развитие на среда за трансфер на технологии и ускорено внедряване на иновации. За осъществяването ѝ се залага на развитие на национален модел и правила за трансфер на знания и технологии и определяне на съществуващо звено за неговото прилагане. Ще се предоставя подкрепа за индустриални партньорства за трансфер на знания и технологии.

Предвижда се и структуриране на Фонд за технологичен трансфер – дялови и квазидялови инвестиции. Ще се създаде и акселератор в рамките на Ускорител за иновациите в отбранителния сектор, както и инкубатор в сферата на космическите технологии към Европейската космическа агенция.

Цел ще бъде и развитието на хоризонтална иновационна политика в ключови сектори. Предвидените мерки обхващат разработване и прилагане на национална политика за ускорено развитие и внедряване на изкуствен интелект, създаване на национална стратегия в областта на космическата политика и присъединяването на България като асоцииран член към Европейската космическа агенция, създаване и определяне на национален компетентен орган за космически услуги и национален електронен регистър по дейностите и операциите в орбита.

Ще се създаде и институционална иновационна мрежа в сектори като енергетика, отбрана, високи технологии, образование, здравеопазване и финанси.