Бизнесът търси образовани кадри

Засилено търсене на по-образовани кадри и паралелно намаляваща възможност за реализация на нискоквалифицираните на пазара на труда. Това показва анализ на Института за пазарна икономика на база данните на Националния статистически институт от второто тримесечие на 2025 г.

При хората с висше образование коефициентът на заетост остава стабилен през 2025 г.,

с леко увеличение от 1,2 процентни пункта. Данните за средното и професионалното образование също не показват значими промени. В същото време през тази година се отчита спад с 3,2 процентни пункта на коефициента на заетост при лицата с основно образование, както и с 2,7 пункта при тези с начално и по-ниско образование. Това означава и загуба на натрупаната положителна тенденция от 2023 и 2024 г.

Според изследователите от Института за пазарна икономика заетостта от началото на годината остава относително стабилна, но зад това се крият важни структурни размествания по възраст, образование, икономически дейности и професионални класове.

Коефициентите на заетост по възрастови групи също показват ясно изразени разминавания.

Най-тревожен е спадът при младите хора от 15 до 24 години, в която той е 3,1 пункта след относително стабилни движения в предходните години. При 25 – 34-годишните се наблюдава изненадващо влошаване с 6,2 пункта, въпреки устойчивите положителни движения преди това.

По-зрелите възрастови групи – на 35 – 44 и 45 – 54-годишните, отчитат по-умерени спадове, съответно от 2,8 и 1,8 пункта. За сметка на това при най-възрастните работещи – над 65 години, има ръст от 0,4 процентни пункта спрямо същото тримесечие на 2024 г.

Данните показват по-голяма трудност за навлизане на младите работници на пазара на труда и потенциално изоставане на сезонната им заетост в туризма и селското стопанство. В същото време положителната динамика при най-възрастните най-вероятно отразява постепенното удължаване на работния живот и с високия дял пенсионери в България, които продължават да участват активно на пазара на труда, посочват още изследователите.

В анализа се подчертава, че

продължава тенденцията на изместване на заетостта към сфери, изискващи повече интелектуален труд.

Посочва се, че през 2025 г. преработващата промишленост бележи значителен спад (-9%), продължавайки негативната линия от 2024 г., в унисон с динамиката на индекса на промишлено производство, който намалява от пика си след ковид пандемията. Строителството също губи позиции, въпреки ръста на добавената стойност и декларирания голям дефицит на работници (-4%). Особено показателен е обратът в хотелиерството и ресторантьорството – след ръст между 2022 и 2024 г., секторът отбелязва спад от 4% през 2025 г.

В същото време сектори с по-висока добавена стойност демонстрират по-устойчив растеж. След спад през 2024 г. ИКТ секторът възстановява част от динамиката с ръст от +3%. Финансовите и застрахователните дейности (+10%) и държавното управление (+8%) също отчитат ръст за втора поредна година.

Анализът по професионални класове затвърждава наблюденията от секторната структура.

Значителен ръст на наетите лица през второто тримесечие на 2025 г. се отчита на позициите на ръководители (+19%), специалисти (+7%) и техниците и приложните специалисти (+7%). Обратно, машинните оператори и монтажниците (-8%) и професиите, неизискващи специална квалификация (-11%), търпят съществен спад на заетите в тях.

От Института за пазарна икономика отбелязва, че тези данни подсказват ускорен преход към икономика, в която се ценят умения, знания и управленски капацитет за сметка на рутинния и физически труд.

Подчерта се и още един факт – динамика на минималната работна заплата след въвеждането на механизма и нейното обвързване със средната, ограничава достъпа до пазара на труд именно за най-слабо образованите и без опит работници (или ги тласка в сивия сектор).

В анализа се уточнява, че наблюдението на работната сила обхваща само постоянно пребиваващите в страната.

Това означава, че част от отчетения спад в преработващата промишленост, строителството и хотелиерството може да отразява заместване на български със сезонни работници от трети страни. Въпреки това мащабът на намалението – около 62,3 хиляди души в тези три сектора, трудно може да бъде обяснен единствено с външни замествания. За това говорят и данни на Агенцията по заетостта, според които за миналата година влезлите у нас чужденци с цел работа са били малко под 35 хиляди, а тези за сезонна заетост и сезонна заетост до 90 дни са били едва 15 хиляди.

Ако такова заместване действително се случва, тогава може да се говори за естествен процес на пренасочване на българските работници към по-интелектуално интензивни професии и сектори с по-висока добавена стойност. Което се вижда и в данните за заетостта по класове професии, посочват от ИПИ.

Оттам подчертават, че данните за второто тримесечие на 2025 г. разкриват, че стабилността в общия брой на заетите лица

прикрива дълбоки структурни промени на българския трудов пазар.

Най-уязвими се оказват младите и нискоквалифицираните работници, чиято заетост силно зависи от сезонни и по-ниско платени позиции. Паралелно с това се очертава укрепване на позиции в сектори с по-висока добавена стойност и при професиите, изискващи знания, умения и управленски капацитет. Наблюдава се изместване на заетостта към интелектуално интензивни дейности, което подсказва постепенна трансформация на икономиката и нейния трудов профил.