Симеон СТЕФАНОВ*
Един приятел ме попита има ли нещо общо между думите везни и равновесие, след като везните мерят тежести, заставайки в равновесие. Ето какво беше установено.
Думата везни ‘теглилка с две блюда, обикновено за мерене на малки тежести’, мн. ч. от рядкото везна, ед. ч. и остарялото везне навлиза в българския език чрез турската дума vezne ‘везни, кантар’ от арабското wäznä ‘мярка’ (Български етимологичен речник. Т. 1, 1971, стр. 129).
Думата равновесие ‘състояние на покой на едно тяло под въздействието на еднакви противоположно насочени сили’ е заемка от руското равновесие ‘равно тегло, еднаква тежест’, което обаче е калка на немското Gleichgewicht ‘равновесие’, латинското aequilibrium ‘равновесие’ (Български етимологичен речник. Т. 6, 2012, стр. 141).
Интересно е, че и двете части на съществителното равновесие са общославянски и следи от тях има и в съвременния български език. Прилагателното равен, равна, равно се употребява и днес със значение ‘който е един и същ, еднакъв с друг’, среща се още в старобългарски: равьнъ. Втората част на сложната дума произлиза от корена -вес-, който е общославянски, в старобългарски е с редуване на коренната гласна э – и: повэсити – висэти, от тези форми в съвременния език са се развили: провесвам, овесвам ‘закачвам, окачвам нещо някъде, обикновено за горния му край и го оставям да виси’; провисвам,‘стоя, намирам се някъде, обикновено нависоко, без да имам опора отдолу’; вися ‘окачен съм на нещо, без да имам опора отдолу’ и др. От значенията, свързани с висене, се развива и вес ‘тегло’ в руския език, където е образувана думата равновесие, заета и в български.
В съвременния ни език равновесие се употребява често и с преносно значение: ‘състояние на устойчиво съотношение между съставните части на нещо’,
например: равновесие на политическите сили, екологично равновесие.
Следователно думите везни и равновесие не са от един и същи произход.
*Д-р Симеон Стефанов е главен асистент в Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при Българската академия на науките.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ може да закупите и от следните места:
СОФИЯ
Национален природонаучен музей, бул. „Цар Освободител” 1 (работно време: понеделник — неделя от 10,00 до 18,00 ч.);
ПЛОВДИВ
Основно училище “Алеко Константинов” (библиотеката), ул. “Божидар Здравков” 3а, тел.: 032/62 56 73, 0887 073 478;
ПУ „Паисий Хилендарски“, Ректората, Пловдив, ул. „Цар Асен“ 24;
БЛАГОЕВГРАД
Университетска книжарница, ЮЗУ „Неофит Рилски”, ул. „Иван Михайлов” 66, тел.: 073/588 540; 0894 426 038.
