Необходима е работеща връзка между фондовете за наука и за иновации, заявява министър Сашо Пенов
„Нашите ученици и студенти печелят международни състезания, а нашата грижа е да ги задържим и да им дадем възможност да се развиват.“ Това заявява служебният министър на образованието и науката проф. Сашо Пенов при откриването на форума „Нова европейска иновационна стратегия – възможности и предизвикателства“ в „София Тех парк“. Той откроява сред научните програми „Млади учени и постдокторанти 2“. Очакваните резултати от изпълнението ѝ са увеличаване на младите хора, занимаващи се с научна дейност, задържане на талантите в България, намаляване „изтичането на мозъци“ след придобиване на образователната степен „магистър“ и образователната и научна степен „доктор“.
На форума еврокомисарят по иновациите и научните изследвания Мария Габриел представя новата Европейска иновационна програма с бюджет от 10 млрд. евро и нейните основните приоритети и цели. Организатори на форума са Изпълнителната агенция за малки и средни предприятия и Българският иновационен форум. В събитието се включва и служебният министър на иновациите и растежа Александър Пулев.
С финансиране по ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“ са изградени или в процес на изграждане 6 центъра за върхови постижения и 10 центъра за компетентност. Те са създадени чрез партньорство между висши училища и научни институти в приоритетни индустриални области. Основната цел на проектите е модернизация на съществуваща или изграждане на нова научноизследователска инфраструктура. Финансирането на центровете ще продължи и през текущия програмен период по новата програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“, коментира министърът на образованието и науката. В Програмата се предвижда и целево финансиране на три обекта от Националната пътна карта за научна инфраструктура.
Проф. Пенов припомня и някои успешни инициативи, свързани с иновациите, които екипът му е наследил в МОН и които трябва да развие – Националната пътна карта за научна инфраструктура; Националния план за отворена наука, настройването на силните страни на науката ни към индустрията чрез Иновационната стратегия за интелигентна специализация на България, Концепцията за развитие на изкуствения интелект в България и др.
В същото време, министър Пенов отбелязва, че не липсват и трудности. Спънка в сътрудничеството на науката с бизнеса са ограниченията, произтичащи от Рамката за държавни помощи за научни изследвания, развитие и иновации. „Европейският съюз се самоограничава в пълноценното използване на научния си потенциал и инфраструктура, тъй като чрез Рамката до висока степен се блокира използването на публичен ресурс за целта. Затова инициативата на Европейската комисия за промяна на регулаторната система, свързана с научните изследвания и иновациите, включително и на тази Рамка, е положителна“, подчертава проф. Сашо Пенов. И посочва, че не е достатъчно изградена връзката между двата фонда – за наука и за иновации. По думите му у нас нямаме големи концерни, които да поддържат собствен научен сектор, а капацитетът на висшите училища и БАН за внедряване е ограничен. Възможен изход е обвързването на двата фонда така, че завършените приложни проекти от научния фонд да се преливат за довършване до промишлен образец в иновационния.
Министърът откроява и въпроса за финансирането – в стратегиите се предвижда за наука и развитие България да инвестира 1% от БВП, но засега публичните средства за целта са едва 0,25% от БВП. Общо инвестициите у нас за наука и иновации са 0,7 % от БВП, докато в Европейския съюз средното равнище е 2,2% от БВП. По думите на проф. Пенов във връзка с Плана за възстановяване и устойчивост е необходимо да бъде разработен нов Закон за насърчаване на научните изследвания и иновациите. Законът трябва да очертае елементите на екосистемата за научни изследвания и иновации в страната и да регулира отношенията между участниците в нея. „Планираме да създадем работна група от специалисти
за подготовката на такъв закон“, обявява министърът.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ може да закупите и от следните места:
СОФИЯ
Национален природонаучен музей, бул. „Цар Освободител” 1 (работно време: понеделник — неделя от 10,00 до 18,00 ч.);
ПЛОВДИВ
Основно училище “Алеко Константинов” (библиотеката), ул. “Божидар Здравков” 3а, тел.: 032/62 56 73, 0887 073 478;
ПУ „Паисий Хилендарски“, Ректората, Пловдив, ул. „Цар Асен“ 24;
БЛАГОЕВГРАД
Университетска книжарница, ЮЗУ „Неофит Рилски”, ул. „Иван Михайлов” 66, тел.: 073/588 540; 0894 426 038.
