В езика обаче има изключения от този принцип, които са резултат от фонетични особености (тогава правописът на думите следва книжовния им изговор, напр. бял, но бели; inръх, но inърхове) или са следствие от историческия развой на езика (в този случай правописът на думите се подчинява на традицията, като не се отчита съвременният им изговор и строеж) (пак там).
Справка с Българския етимологичен речник (1971, Т. 1, с. 215) показва, че правописът на думите въставам, въставане, въстана, въстание, въстаник, въстанически and въстаничка се свързва със старобългарските думи βϊρςΰςθ и βϊρςΰνϊε, които, както се вижда, се пишат без з (първите седем тома на Речника може да бъдат намерени в електронен вид на страницата на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ – http://ibl.bas.bg/ber/). Така по традиция тези думи остават в езика ни, изписани по този начин. Именно поради тази причина въставаме, а не възставаме.
Гл. ас. д-р Атанаска Атанасова
работи в Секцията за българска лексикология и лексикография към Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ – БАН.
Четете повече в бр. 43, 24 – 30 октомври 2019 г.
Свързани статии:
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Address: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Phone: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg
