В 103. ОУ „Васил Левски“ в София всички ученици завършват основно образование.
„Посегне ли някой на детето ми, да му мисли!“ Така заплашително майка от столичния квартал „Филиповци“ коментира слуховете за отнемане на деца от родители, които се пускат сред общността предизборно. С тези думи майка на дете в столичния квартал „Филиповци“ коментира слуховете за отнемане на деца от родители, които се пускат сред общността предизборно. Заедно с няколко други майки и млади баби тя чака да отведе децата, които свършват часовете. В махалата няма масова психоза, подобна на тази, която се разрази преди време в други градове, но все пак и тук е стигнал слухът, че държавата ще отнема деца. Някои жени споделят, че внучетата им плачат и не искат да идват на училище, а трябва. Учители и родители заедно ги успокояват и класните стаи са пълни.
„Едната жена каже, другата повтори, а третата съвсем не разбрала и така… Ама защо ни го причиняват?“, питат се мъжете в квартала, които приемат по-разумно плъзналите слухове из социалните мрежи. И имат своето обяснение: „Пак избори!“.
В междучасието малки и големи изскачат навън и се хвърлят на врата на директорката Милена Бенкова. Тя и учителите се поздравяват с жените и мъжете на двора, обсъждат кое дете как е, справя ли се, закусило ли е.
„Нашите родители са ни приятели, интелигентни са, обожават децата си и се грижат за тях“, казва директорката. Тя не спира да хвали местните. „Не познавам по-гостоприемни хора от тези във „Филиповци“. Няма къща, в която да влезем, да не ни попитат гладни ли сте, жадни ли сте, ако вали – искаш ли да те закараме до вкъщи?“, разказва тя. Една трета от персонала в училището са роми, а всички ученици са от този етнос. Когато се наложи учителите да работят до късно вечер, носят им вечеря от сготвеното за семействата си. Питат ги как ще се приберат, предлагат да ги откарат.
Тук няма проблем с измислената паника, че ще се отнемат деца, категорични са учителите. Имат подкрепата и на хората от Обществения съвет. Учител от общността споделя: „Необразованите хора се поддават на манипулация, а за съжаление, нашите родители са много чувствителни“.
В колектива има учител с 40 години стаж, други са с по над 20 и все тук работят. „Дават любов и получават любов“, казва директорката. По думите й родителите са много интуитивни и усещат дали учителите са добронамерени и постъпват с любов за децата им, дори и когато им правят забележка. В училището всички си имаме доверие – кабинетите стоят отключени, никой не се страхува от кражби.
По деликатната тема „деца раждат деца“ учителите признават, че е трудно да преобърнат традициите. Но пък полагат усилия и успяват да задържат в училище дори и онези, които са „женени“. В последните 3 години са изучили трима „семейни“ ученици в VII и VIII клас. Техен бивш ученик е продължил да учи в Професионалната гимназия по селско стопанство в „Овча купел“, нищо че вече чака бебе. През настоящата учебна година също имат „семеен“ мъж в VII клас, а „съпругата“ му – в VIII клас.
Все повече родители искат децата им да са в училище. Тук няма необхванати, казва директорката. Имат и две подготвителни групи с 43 деца.
Заради миграцията обаче учениците намаляват. Към 100 деца са заминали, основно във Франция. Проблем е и вътрешната миграция – идват, нямат адресна регистрация, живеят известно време и заминават. Затова на екипа по Механизма за обхват му е трудно да ги проследи.
Добрата новина е, че според учителите все повече се увеличават възрастта и времето, което децата прекарват в училище. Всички техни възпитаници завършват основно образование и продължават да учат в средни училища и в професионални гимназии. В последните 15 години образователният статус се повишава, особено през последните 6 – 7 години завършват основно образование, констатират от екипа. Когато се върнат от чужбина, се налага да повтарят, но се срамуват да седнат с по-малките на един чин. Но навършат ли 16 години, веднага продължават обучение в самостоятелна форма.
Радват се, като правят абитуриентски балове. А понякога баловете вървят със сватбите, разказват учителите.
Признават, че най-трудно е с изучаването на български език и математика. По-трудно става след V клас. Училището е единственото място, където се говори български, в семействата – на майчин език. Затова работят по проекта „Нов шанс за успех“. А преди това по УСПЕХ и по „Твоят час“. Организират допълнителни обучения за преодоляване на обучителни трудности по проект „Подкрепа за успех“, за медиатор е назначена възпитаничка на училището. Има и групи за занимания по интереси, които се финансират по Наредбата за приобщаващото образование, назначили са педагогически съветник, ресурсни учители, логопед и психолог. Ще работят и по проект „Активно приобщаване в системата на предучилищното образование“. В 103. ОУ от 10 години обучават и възрастни.
В училището има компютърен кабинет, стая за медиация, гордеят се много със зелената част до входа, защото в домовете, в които живеят децата, не познават живи растения. Имат физкултурен салон, с което не много училища могат да се гордеят. Спортът помага децата да се развиват и да се занимават с полезно нещо за здравето, а също и да изразходват енергия, за да няма агресия.
Учителите убеждават и родители, и ученици, че ако имат образование, ще имат по-добър живот, добра работа, ще успяват да изхранват и семействата си. Когато има доверие между учители и родители, никакви тролове не могат да спекулират с най-милото на всяко семейство – децата. А защитата от манипулация и фалшиви новини е образованието.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ може да закупите и от следните места:
СОФИЯ
Национален природонаучен музей, бул. „Цар Освободител” 1 (работно време: понеделник — неделя от 10,00 до 18,00 ч.);
ПЛОВДИВ
Основно училище “Алеко Константинов” (библиотеката), ул. “Божидар Здравков” 3а, тел.: 032/62 56 73, 0887 073 478;
ПУ „Паисий Хилендарски“, Ректората, Пловдив, ул. „Цар Асен“ 24;
БЛАГОЕВГРАД
Университетска книжарница, ЮЗУ „Неофит Рилски”, ул. „Иван Михайлов” 66, тел.: 073/588 540; 0894 426 038.
