
Въпреки че пленява сърцата по целия свят, дивият аксолотл – воден саламандър с пернати волани и мека усмивка, е изправен пред изчезване. За щастие както за аксолотлите, така и за техните фенове, е открит нов, обещаващ метод за тяхното опазване. В плен аксолотлите изобилстват като домашни любимци и обекти на изследвания. Но дивите аксолотли, ендемични за едно-единствено езеро в Мексико, са критично застрашени поради деградацията на местните влажни зони, като в дивата природа са останали само 50 до 1000 индивида. Въвеждането на отглеждани в плен аксолотли във възстановени и изкуствени влажни зони може да бъде вариант за опазване на тези харизматични същества, съобщават изследователи в PLOS One.
„Възможността е наистина вълнуваща, казва Алехандра Рамос, еколог в Автономния университет на Баха Калифорния в Енсенада, Мексико. „Това, че отглежданите в плен аксолотли всъщност могат да оцелеят в дивата природа… това е наистина важно за опазването на природата.“
Рамос и нейният екип са идентифицирали две подходящи местообитания за своя експеримент,
и двете в южната част на Мексико сити: възстановен канал, наречен чинампа, в родното за аксолотла езеро Сочимилко, и езеро, захранвано от извор, в изкуствена влажна зона. Изследователите са имплантирали предаватели на 18 отглеждани в плен аксолотли, като са пуснали 10 в чинампата и осем в изкуствената влажна зона. В продължение на около 40 дни доброволци проследяват движенията на аксолотлите с помощта на радиоприемници, като ги наблюдават от няколко пъти на ден до веднъж на всеки час към края на експеримента.
Всички аксолотли оцеляват при експеримента.
Три от тях са заловени отново и е установено, че са наддали на тегло, което показва, че местообитанията са подходящи и аксолотлите биха могли да ловуват успешно в дивата природа. „Ако бяха слаби или болни – казва Рамос, – това щеше да е наистина лошо за нас.“ Данните от мониторинга разкриват, че земноводните са пътували по-далеч в началото, вероятно изследвайки района, преди да се установят на места за лов и скривалища, казва тя. Нивото на активността им също достига пик в тесен температурен диапазон около 16°С. Забележително е, че изкуствената влажна зона е малко по-хладна от възстановената чинампа. Предишни изследвания показват, че аксолотлите са склонни да предпочитат по-ниски температури. Разбирането на предпочитанията на аксолотлите помага на изследователите да изберат идеални местообитания за повторно въвеждане.

Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg