Д-р Николай Ценков
Югозападен университет „Неофит Рилски“
https://doi.org/10.53656/phil2023-02-03
Резюме. Статията е сравнителен анализ на „Четвъртият път“ на Александър Дугин и „Отвореното общество“ на Карл Попър. Произведенията на двамата мислители са разгледани като напълно конкретни (и реални) концептуални рамки, предлагащи два коренно различни модела на възприемане на света, на индивидуалните и общностните връзки в него, на международните отношения. Нашият анализ взема под внимание както вътрешните, тоест „интимните врагове на демокрацията“, така и новите (стари) врагове на отвореното общество, които „рецидивират“ чрез Четвъртия път. Теоретичните ни изследвания са фокусирани върху паралела между негативните изходни предпоставки за функционирането на отвореното общество – историзъм, утопично социално инженерство, колективизъм и вождизъм, изследвани във връзка със същите принципи, които съответно са в основата на Четвъртата политическа теория. Статията разглежда и друг важен проблем: тезата, че вътрешните, автоимунни заболявания на отвореното общество всъщност са предпоставките, върху които се базират доктрините на външните му противници.
Ключови думи: Карл Попър; отворено общество; Александър Дугин; Четвъртият път; автоимунни заболявания
