Доц. д-р Деспина Василева
Софийски университет „Свети Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/bel2022-3-3-DS
Резюме. Представената статия коментира проблема за развиването на когнитивни и метакогнитивни умения за четене и за решаване на учебни задачи на занятията по български език. Когнитивните умения се отнасят до учебните дейности. При работа с текст те се свързват със способността на ученика да извлича информация от текст и да конструира смисъл от прочетеното. Метакогнитивните умения обхващат волевото проследяване на собствените модели за четене. Когнитивните умения за четене са систематизирани в четири групи: умения за извличане на информация от текст, умения за тълкуване, умения за критическа рефлексия, умения за работа с текст на екран.
Представено е проучване на мнението на учители по български език относно степента на усвояване на когнитивни и метакогнитивни умения от учениците в прогимназиалната и гимназиалната образователна степен при четене на текст и при решаване на учебни задачи. Когнитивните умения са разделени в четири групи: за извличане на информация от текст, за тълкуване, за критическа рефлексия, за работа с текст на екран.
Резултатите показват, че учителите оценяват като по-високо развити уменията за извличане на информация от текст от тези за тълкуване, критическа рефлексия, работа с текст на екран. При оценката на степента на развити умения при работа с учебни задачи липсва действителна разлика между когнитивните и метакогнитивните умения.
Ключови думи: когнитивни умения; метакогнитивни умения; учебни задачи; създаване на учебни задачи
