Доц. д-р Наталия Христова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/bel2022-4-4-nh-lt
Резюме. Опирайки се на изследванията на Марта Нусбаум, статията съсредоточава вниманието си върху „опустошителната“ криза, която изживяват съвременните образователни системи, изразяваща се в последователното им подчиняване на доминиращата икономическа логика и произтичащото от това неглижиране на литературата в учебните програми. Според Нусбаум, ако тази тенденция продължи да се разраства, в близко бъдеще образователните системи ще произвеждат просто едни поколения от ефикасни машини, неспособни на човешка съпричастност.
Литературното образование обаче може не само да ни помогне в култивирането на съпричастността, на хуманното отношение към другия човек, но и да се превърне в един от основните фактори в нейното развитие. Защото, стимулирайки активните емоции и въображението на детето, литературата го подтиква да мисли за другите, за непознатите хора, с които актуалният му житейски опит не би го срещнал, да изгради едно вътрешно зрение за общата човешка уязвимост и така да противодейства на изкушението да се реагира на човешката слабост посредством стремежа към тотален контрол.
Ключови думи: литература; четене; образование; икономическа логика; еготизъм; съпричастност
Свързани статии:
Прилагане на PERMA модел в иновативен STEM предмет „Космически изследвания“
Резилиентността и предизвикателствата в нашето съвремие
Stem образователни практики за българския учител
Етнопедагогически основания за внедряване на иновативни програмни системи в условията на междуетническа среда (историографски анализ)
