Любомир Георгиев
https://doi.org/10.53656/bel2023-6-10L
Резюме. Статията има за цел да задълбочи познанието за съвременната българска мемоаристика. В теоретичния си план тази литература е разгледана с оглед на различните ѝ жанрови определения, наративни особености и движение между документалното и фикционалното. Специално внимание е отделено на проблема за субективизма и неговите крайни проявления, водещи до неистинни твърдения. Изследвайки историята на литературата, разработката фокусира спомените за „антифашистките борби“ и преди всичко партизанското движение в България, където се анализират идеологическата тенденциозност на разказа и моралните аспекти на измислянето и редакторското обработване. Мемоарите, които излизат от печат след падането на тоталитарния режим, са представени в едър щрих с оглед на основни тематични кръгове, идейни посоки и авторски присъствия.
Ключови думи: мемоари; документалност; фикционалност; тенденциозност; тоталитаризъм; фалшификация
Свързани статии:
Към политическата икономия на априлското въстание 1876 г.
Към въпроса за историкоправния анализ като метод на изследване
Нестабилните разкази: литературната история днес между наследствата на миналото и плурализма на съвременността
Апостериорен анализ на критериален тест за активизиране и диагностика на рефлексия в обучението по биология и здравно образование – VIII клас (раздел „Обмяна на веществата“)
