Към въпроса за инвариантното значение на преизказните глаголни форми в обучението по български език в средното училище

Васил Стаменов
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

https://doi.org/10.53656/bel2025-5-VA

Резюме. Основната цел на настоящия текст е да провери дали инвариантното значение на преизказните глаголни форми е представено по еднакъв начин в съвременните учебници по български език, предназначени за средното училище. Подробно са анализирани урочните статии, посветени на темата за преизказността, в учебниците по български език за седми клас. Направените наблюдения показват, че някои от авторските колективи приемат несвидетелските употреби на ренаратива за негово основно значение. Понякога преизказните граматични образувания се извеждат формално от урока за наклонението, но не се отчита фактът, че с тяхна помощ говорещото лице изразява отношението си към изказването, а не към действието. В статията са коментирани основните причини за различията в отделните издания – многообразието от гледни точки за семантиката и категориалния статут на преизказните форми, пропуските в учебната програма и т.н. Изказани са някои предложения, които биха могли да подпомогнат процеса на създаване на еднакви критерии, въз основата на които да се преподават преизказните форми в средното училище.

Ключови думи: преизказност; преизказни форми; инвариант; средно училище

Свързани статии:

Разлики между достоверността на информацията, изразявана чрез четирите евиденциала в съвременния български език, според оценките на анкетирани българи Заслугата на Стефан Чапрашиков за учредяване факелното бягане от Олимпия до Берлин 1936 гoдина Компетентностният подход в класната стая на XXI век – междудисцип­линарно учене Диагностика на формираната професионална компетентност на бъдещи инженери по енергетика