Димитър Веселинов
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/for22.309kumi
Резюме. Целта на статията е да се представи историята на един френцизъм, въведен в българския език от поета публицист Христо Ботев1). Изследването се вписва в полето на диахронната емпрунтология, разглеждана като наука за проследяване на междуезиковите лексикални трансфери в тяхната хронологична проява. Обект на изследване е словоформата „франкофил“, като в процеса на работа е приложен методът на емпрунтологичния диахронен анализ, включващ установяване на първата текстова фиксация на френцизма в българския книжовен език. Представена е съдбата на думата във френския и в българския език. Паралелно с това са разгледани различните производни форми, които са съпоставени с българските им съответствия. Получените резултати позволяват да се реконструира българоезичната съдба на френското лексикално творение francophile във формален и семантичен план, като дава възможност да се сравнят конотативните употреби на френцизма „франкофил“.
Ключови думи: емпрунтология; емпрунтизъм; френчизъм; български език; емпрунтологичен анализ; франкофил
Свързани статии:
Към политическата икономия на априлското въстание 1876 г.
Учителят по история – между педагога и историка
Функции на учителя по български език и литература при работа в мултикултурна среда
Апостериорен анализ на критериален тест за активизиране и диагностика на рефлексия в обучението по биология и здравно образование – VIII клас (раздел „Обмяна на веществата“)
