Владислав Миланов
Софийски университет „Свети Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/for22.61dial
Резюме. Статията е посветена на един слабо проучен въпрос в българската диалектология, а именно названията на месеците в различни български диалекти. Разглеждат се някои специфични наименования на пролетните месеци март, април и май, като се проследяват специфичните белези и процеси, характерни за ежедневието на диалектния носител, залегнали като мотивираща база в значението на думите. От изследването става ясно, че по-голяма част от названията на пролетните месеци са характерни за цялата езикова територия, но се срещат и наименования, в които са отразени специфични за календарното време и за ежедневието на диалектния носител дейности. Такива явления, празници и различни битови и стопански процеси се свързват с препратка към празника на жените през месец март и променливото време; с раззеленяването на природата, с великденските празници и с подстригването на овцете през месец април; с празника Гергьовден, с прекопаването на кукуруза и с първите череши – през месец май.
Ключови думи: диалектна лексика; наименования на пролетните месеци в диалектите; лексикално богатство на българските говори
Свързани статии:
Седемнадесета Жаутиковска олимпиада по математика, информатика и физика, Алмати, 7 – 12 януари 2021
Човекът във вълшебната приказка (,,Тримата братя и златната ябълка“, преразказана от Ангел Каралийчев)
Mnemonics – Known and Unknown
Предизвикателства на дигиталната трансформация в обучението за комуникация при кризи
