Доц. д-р Владислав Миланов
Софийски университет „Свети Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/bel2023-6-VM
Резюме. Статията разглежда съпоставително измеренията на речевата агресия в българската и в чешката политическа реч. Появата на този текст е обвързана с все по-честата употреба на вербална агресия в публичното пространство, което често задава модели на поведение в обществото. Застъпена е хипотезата, че речевата агресия стои в основата на физическата агресия и двете явления придобиват застрашителни размери в съвременната действителност на двете държави. Анализирани са примери за обидни и нецензурни думи от последните три парламента в България, а за Чехия примерите са от по-продължителен период. На базата на богатия ексцерпиран материал са оформени лексикално-тематични групи, съдържащи думи с обиден и вулгарен характер. Основният извод на изследването е, че се увеличават речевите обиди в официална ситуация, като се използва лексика, характерна за непрестижни и неофициални ситуации на общуването. Обидата, като речев акт, разширява своите параметри и не разпознава границите на допустимото и недопустимото в официалното общуване.
Ключови думи: речев етикет; обидни и нецензурни думи; обидата като речев акт; видове обиди в българската и в чешката политическа реч
Свързани статии:
Приложение на образователни подкасти в професионалната подготовка на бъдещи учители по биология (в условията на епидемична обстановка, причинена от COVID-19)
Les Arcanes du Pouvoir Dans la République De Doumarie Dans Mort D’un Poète (1981) De Michel del Castillo
Comparison of 3rd Grade Mathematics Classes in Terms of Mathematics Curriculum and their Implementation in the Classroom Environment: the Case of Turkey and Canada (the Province of Ontario)
Формирането на стратегийна компетентност в обучението по български език и литература в I – IV клас като предпоставка за успешна социализация
