Владислав Миланов
Софийски университет „Свети Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/bel2023-6-VM
Резюме. Статията разглежда съпоставително измеренията на речевата агресия в българската и в чешката политическа реч. Появата на този текст е обвързана с все по-честата употреба на вербална агресия в публичното пространство, което често задава модели на поведение в обществото. Застъпена е хипотезата, че речевата агресия стои в основата на физическата агресия и двете явления придобиват застрашителни размери в съвременната действителност на двете държави. Анализирани са примери за обидни и нецензурни думи от последните три парламента в България, а за Чехия примерите са от по-продължителен период. На базата на богатия ексцерпиран материал са оформени лексикално-тематични групи, съдържащи думи с обиден и вулгарен характер. Основният извод на изследването е, че се увеличават речевите обиди в официална ситуация, като се използва лексика, характерна за непрестижни и неофициални ситуации на общуването. Обидата, като речев акт, разширява своите параметри и не разпознава границите на допустимото и недопустимото в официалното общуване.
Ключови думи: речев етикет; обидни и нецензурни думи; обидата като речев акт; видове обиди в българската и в чешката политическа реч
Свързани статии:
Седемнадесета Жаутиковска олимпиада по математика, информатика и физика, Алмати, 7 – 12 януари 2021
Човекът във вълшебната приказка (,,Тримата братя и златната ябълка“, преразказана от Ангел Каралийчев)
Mnemonics – Known and Unknown
Използване на системите за управление на обучението в контекста на интерактивното образование
