Валентин Атанасов
Шуменски университет „Константин Преславски“
Анелия Иванова
Русенски университет „Ангел Кънчев“
https://doi.org/10.53656/str2024-5s-24-ana
Резюме. Програмните модели за автоматизиране на когнитивните процеси, или т. нар. „изкуствен интелект“ изправят човечеството пред редица сериозни въпроси. Според глобалния изследовател Similarweb платформата OpenAI реализира близо 1,8 милиарда посещения на месец. Почти 50% от трафика на социалните медии към ChatGPT се генерират от YouTube, следван от WhatsApp, Facebook, Twitter и др. Възможните области на приложение на тези програмни модели обхващат почти целия спектър на човешка дейност. Errare humanum est sed in errore perseverare stultum!
В годините след откриването на радий-226 през 1898 г. са разкрити тайните на атома и е предложена надеждата, че радиоактивните лъчи могат да бъдат решение на редица здравословни проблеми. Радий-226 се превръща в иновативен продукт, използван в почти всяка област на човешката дейност – от медицински и козметични продукти до детски играчки. Предполагаемият риск от използването му е силно занижен, дори пренебрегван. За да не повтори човечеството същата грешка и покрай еуфорията „изкуствен интелект“, е необходимо да се прецизират понятията и да се обърне внимание на семантичните, генеративните и антропологичните проблеми, които инвазията на тази технология поставя.
Ключови думи: изкуствен интелект, когнитивни модели, когнитивен процес, когнитивна машина, логически машинни реакции
