Енчо Тилев
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“
https://doi.org/10.53656/bel2023-3-8e
Резюме. Професор Любомир Милетич (1863 – 1937) е един от лингвистите от първото поколение български учени, който оставя съществена диря в историята на българското езикознание. Приносите му в различни дялове на знанието – лингвистика, история, етнология и други, са високо оценени от съвременниците му и до днес служат като основа за развитие на по-нататъшни изследвания в тези области. Особено значение за лингвистиката имат изследванията му „Das Ostbulgarische“ и „Die Rhodopemundarten der bulgarischen Sprache“, в които са описани чертите на някои български диалекти в края на XIX век. През 2023 г., когато се навършват 160 години от рождението на Л. Милетич, приносите му за развитието на българската наука са все по-безспорни.
Ключови думи: Любомир Милетич; диалектология; младограматизъм; сравнително-историческо езикознание
