Енотите показват склонност към опитомяване

Ново проучване показва, че миещите мечки, живеещи близо до хора, показват физически промени, характерни за най-ранните етапи на опитомяване, подобно на предците на кучетата и котките.

Изследването, публикувано в списание Frontiers in Zoology, анализира близо 20 000 изображения на миещи мечки от континенталната част на Съединените щати.

Учените, водени от Рафаела Леш (Raffaela Lesch) от Университета на Арканзас в Литъл Рок, откриват поразителна разлика: миещите мечки в градските райони имат по-къси муцуни от своите селски братовчеди.

По-късата дължина на муцуната е класическа физическа черта, свързана с така наречения „синдром на опитомяване“. Това е група от физически промени – включително променен цвят на козината, по-малки зъби, промени в ушите и опашката и промени във формата на черепа и лицето – които обикновено се появяват, когато животните станат по-кротки, толерантни и по-малко агресивни към хората.

Основният въпрос на Леш е дали просто живеенето в близост до човешки селища би могло да предизвика тези промени в неопитомения вид. Изследванията ѝ сякаш казват „да“ и тя посочва един прост фактор като ключов двигател: човешките отпадъци.

„Животните обичат боклука ни. Той е лесен източник на храна. Всичко, което трябва да направят, е да приемат нашето присъствие, да не са агресивни и след това могат да се възползват от всичко, което изхвърлим“, обяснява Леш.

В градска среда миещите мечки, които са по-спокойни и по-малко се страхуват от хората, са по-добри в достигането до най-лесния източник на храна – кофите за боклук, отколкото агресивните миещи мечки.

Според хипотезата за синдрома на опитомяването на невралния гребен наградата за опитомяване, която се дава чрез храна, води до физически промени във формата на муцуната и лицето с течение на времето, твърдят изследователите.

„Би било подходящо и забавно, ако следващият ни опитомен вид са миещите мечки. Струва ми се, че би било забавно, ако наречем опитомената версия на миещата мечка „боклучава панда“, отбелязва Леш.

Изследването е забележително и с широкото участие на студенти – 16 колежани и докторанти в ролята на изследователи са посочени като съавтори на статията.

Изследователският екип сега работи по валидирането на базираните на фотографии измервания чрез 3D сканиране на колекцията от черепи на миещи мечки на Университета.

Те също така разширяват обхвата на проекта, за да изучат и други градски бозайници, като броненосци и опосуми, за да видят дали имат подобни еволюционни тенденции.