Експерти от цял свят обсъждаха в София рисковете пред климата

*Проф. Георги Гаджев. Снимка – Личен архив*

София бе домакин на 61-вата сесия на Междуправителствения панел по изменение на климата. Това е органът на ООН за оценка на научните данни, свързани с изменението на климата. Той е създаден от Програмата на ООН за околната среда (UNEP) и Световната метеорологична организация (WMO) през 1988 г., за да предоставя на политическите лидери периодични научни оценки относно изменението на климата, последици и рискове от него, както и да предлага стратегии за адаптиране и смекчаване на последиците. През същата година Общото събрание на ООН одобри действията на WMO и UNEP за съвместното създаване на IPCC, в който членуват 195 държави. За работата на панела потърсихме проф. Георги Гаджев от Националния институт по геофизика, геодезия и география на БАН, делегат в научния форум.

– Проф. Гаджев, какви бяха основните акценти в работата на 61-вата сесия на Междуправителствения панел по изменение на климата (IPCC)?

– На своята 61-ва пленарна сесия се обсъждаха какви да бъдат структурата и съдържанието на Специалния доклад на IPCC за изменението на климата и градовете и на Методологичния доклад на IPCC за краткотрайните климатични фактори (замърсители) към докладите за оценка в седмия цикъл на IPCC през 2027 г. Повече от 230 делегати от 114 правителства на страни членки, присъстващи на едноседмичната среща в нашата столица, се споразумяха и за съответните срокове в двата доклада. По този повод председателят на IPCC Джим Скиа каза, че решението на панела проправя път за критично важните следващи етапи в работата като номинирането и избора на автори, които да напишат тези два доклада. Стремежът е тези процеси да привлекат най-разнообразната и всеобхватна група от автори досега.

При обсъжданията бе подчертано, че

периодично подготвяните доклади оказват значително въздействие върху политиките за климата.

Но макар докладите да не препоръчват конкретни политики, а единствено да обобщават наличните научни познания за климатичната система и нашите възможности за адаптация и смекчаване на последствията, те водят до значителен напредък в международните климатични преговори. Така например след публикуването на Втория оценъчен доклад на IPCC през 1995 г. е подписан Протоколът от Киото (през 1997 г.), а Петият оценъчен доклад (2013 – 2014 г.) води до подписването на Парижкото споразумение (2015 г.). След Четвъртия оценъчен доклад IPCC получава Нобеловата награда за мир.

В момента в IPCC няма официални автори от България и някои други източноевропейски държави. Европа е представена основно от автори от Северна и Западна Европа.

Участието на повече български учени в IPCC ще помогне за изследването на специфичните климатични рискове за нашия регион.

Освен това политиката на IPCC е да включва автори от много географски региони. Участниците в изготвянето на докладите работят доброволно. Доброволният ангажимент е решаващ за гарантирането на безпристрастността и обективността на учените, изтъкна по време на форума Урге-Форзац – зам.-председател на IPCC.

– А какво съдържа специалният доклад за климатичните промени в градовете?

– Както се очаква, през 2027 г. Специалният доклад относно изменението на климата и градовете включва тенденции, предизвикателства и възможности за градовете в променящия се климат, действията и решенията за намаляване на градските рискове и емисии, включително как да се улесни и ускори адаптацията в контекста на градовете и решения по градове, видове и райони. През 2027 г. също се очаква да се публикува и Методологичният доклад на IPCC, отговарящ за инвентаризиране на краткосрочни фактори, въздействащи върху климата. Той ще е ориентир за подготовката и докладването на бъдещите национални инвентаризации на емисиите и тяхното краткотрайно въздействие върху климата.

– Организаторите от МОСВ подчертават, че домакинството на София на 61-вата сесия фокусира вниманието на делегатите върху климатичните промени в Източна Европа – тема, която досега не е била в дневния ред на сесията. Това означава ли, че досега климатичните промени в Източна Европа не са обсъждани в международен план?

– Разбира се, че са обсъждани в международен план, но сега имаше възможност да им се обърне по-голямо внимание от страна на делегатите. В изготвянето на докладите за оценка участват стотици световни експерти и автори, които оценяват хиляди научни статии, свързани с изменението на климата, неговите въздействия и бъдещи рискове, както и за това как адаптацията и смекчаването на последиците могат да намалят тези рискове.

– Каква точно е ролята на междуправителствената експертна група по климатичните промени?

– Оценките на IPCC предоставят на правителствата на всички нива научна информация, която те могат да използват за разработване на политики в областта на климата. Тези оценки представляват ключов принос към международните преговори за справяне с изменението на климата.

– В рамките 61-вата сесия на Междуправителствения панел по изменение на климата се проведе и съпътстваща научна конференция „Климатични рискове в Черноморския регион“. Кои бяха основните акценти в нея?

– Основните дискусии бяха свързани с климатичните характеристики и промени в Черноморския регион, въздействието на тези климатични промени върху Черно море и модерните методи за събиране на данни за климатични промени. В един от докладите се проследяваха изменението на климата и реакцията на екосистемата на Черно море с акцент върху ресурсите от риба, черупкови организми и аквакултури, както и Черно море, реките и крайбрежните води с акцент върху хидроложките процеси, въздействието, рисковете и адаптацията в региона.

Всички доклади бяха интересни, важни, а и отчасти взаимосвързани.

Като цяло, бих ги обобщил до – „Общи климатични характеристики на Черноморското крайбрежие и проекции за климата в XXI век“; „Променливост на студения междинен слой на Черно море и реакцията на екосистемата в него“; „Морските бури в западната част на Черно море през последните години и потенциалните рискове за развитието на туризма“; „Компютърни симулации на проектирания бъдещ регионален климат и прилагането на различни технологии за мониторинг и оценка на природни рискове и опасности, свързани с климата“.

– Една от най-амбициозните цели, заявена от столичния кмет Васил Терзиев, е до 2030 г. София да се превърне във въглеродно неутрален град. Това постижимо ли е?

– Това е хубава амбиция на столичния кмет Васил Терзиев, но не мога да отговоря на въпроса, защото не съм запознат с програмата за реализацията на тази цел.