Реформата в професионалното образование дава резултати

Наблюдават се първи положителни резултати на училищно ниво, свързани с мотивацията за сътрудничество с бизнеса и разширяване на практическото обучение. Това се отбелязва в публикуваната Междинна оценка 1 по тематична област „Качество и съответствие на образованието с пазара на труда: Професионално образование и обучение“ на проект „Модернизиране на професионалното образование и обучение в България“, финансиран от Европейския социален фонд плюс по Програма „Образование“ 2021 – 2027 г.

Оценката е извършена от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Тя обхваща ранното изпълнение на Проекта в периода 2023 – 2025 г., като анализира качеството и съответствието на професионалното образование и обучение с нуждите на пазара на труда.

Основният извод е, че подкрепата от ЕС дава възможност проектът за модернизиране на професионалното образование и обучение да реализира реформи с обхват и мащаб, които не биха били осъществими единствено с национално финансиране.

Отбелязва се, че мащабът на системните реформи, въведени в рамките на Проекта е безпрецедентен.

А паралелното преразглеждане на 150 държавни образователни стандарта създава интензивност на реформата, която заинтересованите страни определят като несравнима с предходни национални усилия, при които обичайно се подкрепя актуализиране на един или два стандарта годишно.

Посочва се още, че Проектът демонстрира висока степен на съгласуваност с националните и европейските политики, особено по отношение на насърчаването на ученето чрез работа и развитието на умения за бъдещето.

Подчертава се и ключовата роля на Секторните съвети по умения, разширените ученически практики, както и въвеждането на компетентностни профили на учителите и включването на учители практици от бизнеса и научните среди.

Оценката използва смесен методологичен подход, включително анализ на проектната документация и резултатите от дейностите; онлайн анкета сред членовете на секторните съвети по умения; полуструктурирани интервюта със служители от МОН и Националната агенция за професионално образование и обучение (НАПОО), както и представители на бизнес асоциации и синдикати; фокус групи със секторните съвети за умения, както и посещения на място в три училища, предлагащи професионално образование и обучение.

В резултат се идентифицират няколко предизвикателства – необходимост от по-ясни насоки към училищата, по-широко използване на данни за пазара на труда и по-ранно включване на секторните съвети в процеса на разработване на стандарти и програми.

ОИСР отправя осем ключови препоръки за засилване на прилагането на модернизацията на професионалното образование и обучение

и увеличаване на нейния ефект върху адаптивността на пазара на труда, включително чрез възможни мерки за следващия програмен период.

На първо място се посочва, че е необходимо институционализиране на Секторните съвети за уменията чрез създаване на ясна правна рамка, гъвкави модели на договаряне и опростени процедури за подбор. Освен това МОН и НАПОО биха могли да подобрят бъдещите преразглеждания на държавните образователни стандарти, като улеснят участието на представители на бизнеса, удължат сроковете и включат секторните съвети на по-ранен етап.

Страната трябва да засили и осигуряването на качество при разработването на програми и квалификации за професионално образование и обучение чрез въвеждане на общи стандарти за съдържание и минимални изисквания за използването на данни. Освен това МОН трябва да въведе ясен, поетапен процес за преглед на компетентностните профили на учителите и цялостен план за тяхното прилагане, обхващащ първоначалната подготовка на учители и продължаващото професионално развитие.

Друга препоръка е МОН да уточни състава на екипите за разработване на учебни програми, да засили практическата подкрепа и да въведе многоетапен процес на преглед. Просветното министерство би могло да предостави и допълнителни насоки на училищата относно добри практики за сътрудничество с външни експерти от бизнеса и неправителствените организации.

Не на последно място, необходимо е България да проучи устойчиви модели за 240-часовите ученически практики, включително нови подходи към финансирането, времевото планиране и привличането на приемащи организации.

Накрая се отбелязва, че ИА „Програма за образование“ допълнително може да засили мониторинга по Проекта, като гарантира, че проектният въпросник в пълна степен обхваща данни, ориентирани към резултатите, и че всички индикатори подпомагат съпоставимостта.

Оценката е публикувана на интернет страницата на Изпълнителна агенция „Програма за образование“, както и на интернет страницата на ОИСР

Свързани статии:

Александра Петкова представя научна разработка на Нобеловите награди МОН предлага система за управление на качеството в училищата и детските градини 29 български ученици и студенти получиха стипендии от Китай В Министерския съвет: Образователната система се подготвя за въвеждане на еврото от 1 януари 2026 г.