100 страници на седмица

Докато правителството на Сингапур вече ще плаща на гражданите за всяко 15-минутно четене на книга, в България учителка по БЕЛ в Националното училище по приложни изкуства в Троян предлага на шестокласниците да четат по 100 страници на седмица.

И двете инициативи биха могли да се определят като предизвикателство. Още повече, тази толкова коментирана и оказва се, сложна дейност – четенето, очевидно се нуждае от провокативни идеи. Най-напред, защото четенето би трябвало да бъде акт на удоволствие, но и защото скролването и изкуственият интелект преподредиха ценностите.

Колко всъщност са 100 страници?

С преподавателя Миглена Климова, автор на идеята, обсъждаме защо им е на децата да четат книги, какво им дава художествената литература и има ли шанс инициативата ѝ.

„Тръгвам с идеална цел, с вяра и надежда. 100 страници не са чак толкова много, разпределени в една седмица. Какво ще се случи? Все още не мога да кажа. За мен също това начинание е ново“, споделя Климова.

Учител по БЕЛ вече 26 години, тя преподава в троянското школо от 13 и твърди, че е най-прекрасното училище.

„Работила съм и в други училища, но тук атмосферата е по-различна. Художественото училище предразполага към друг тип отношения между учители и деца. Още в първия ми работен ден колега ми каза: „И да знаете, тук изкуството облагородява“. Това наистина е така, не са просто думи“, казва учителката.

И вероятно от там, от изкуството, към което принадлежи и художествената литература, се захранва и нейният личен стимул. Едва ли е случайно, че именно преподавател от художествено училище работи всекидневно върху собственото си въображение, за да провокира у децата интерес към книгите. Да ги запали, каквото е основното ѝ намерение.

На въпроса „Защо?“ отговаря съвсем ясно: „Защото художествената литература ще обогати техния речник, ще събуди въображението им, ще им помогне и по другите предмети, тъй като

четенето развива мисленето“.

И понеже иска децата в VI клас да четат именно художествена литература, се съпротивлява на… мангата.

„С един младеж влязохме в словесен двубой относно мангата. Мангата много им харесва. Съвременните деца търсят различното, разнообразието, искат да е бързо и динамично. Не съм против мангата, но обяснявам защо държа на художествената литература“, казва Миглена.

Всъщност инициативата за прочитането на 100 страници на седмица се ражда спонтанно, като реакция на случилото се през лятото. Климова разказва, че поне от 20 години изготвя популярния препоръчителен списък с книги за четене през лятото. Но за разлика от някои свои колеги, които го представят като задължителен, тя обяснява на децата, че списъкът е препоръчителен, обаче воденето на читателски дневник е задължително.

„Наблягам им, че

четенето трябва да бъде акт на удоволствие, а не вид наказание.

Например в VI клас в списъка присъства романът на Иван Вазов „Под игото“. Да, произведението има своята стойност в българската литература, но им препоръчвам да започнат да го четат и ако не го разбират, правят го насила и не им харесва, да оставят книгата. Да прочетат нещо, което искат.

Например „Хари Потър и философският камък“ или „Чарли и шоколадовата фабрика“, или дори „Дневникът на един Дръндьо“, така популярна сред тийнейджърите. За мен няма проблем. Нека прочетат нещо друго, но да напишат в читателския дневник какво са прочели. Обаче се появи изкуственият интелект. А с него в писанията и попълванията на читателския дневник се родиха невероятни бисери!“, разказва тя.

Онова, което я изумява още повече, е фактът, че с изключение на четири-пет деца от класа се оказало, че всички останали са прочели целия списък от книги.

„А това никога не се е случвало! Случвало се е да прочетат „Под игото“, защото вкъщи мама или тати са казали, че трябва да се прочете, понеже е важна книга за всеки българин. Самите ученици са ми споделяли, че нищо не са разбрали, но са прочели романа, защото са ги накарали у дома. За мен няма никакъв смисъл от подобно четене. Но след като от техните писания разбрах за какво се разказва в автобиографията на Бранислав Нушич, си казах, че повече няма на какво да ги науча.

Звучи абсурдно, обаче 12-годишни деца бяха разказвали за автобиографията в академичен стил. Разочаровах се, ядосах се и казах, че ще променим това. Най-лесният вариант беше да се напише една двойка. Но какво от това?

Моята идея е да ги запаля по четенето, да им харесва

и да разберат, че не е досада, а може да бъде удоволствие“, уточнява учителката.

Идеята ѝ включва всяко дете най-напред да донесе по една своя книга и след седмица под формата на игра и в рамките на един учебен час да разкажат прочетените 100 страници. Да ги обсъдят и сами да задават въпроси.

„Със сигурност няма да разберем ефекта веднага. И вероятно той няма да е кой знае колко голям или впечатляващ. В момента голяма част от тях вероятно възприемат това като задължение. Но ще видим. Получих подкрепа и от родители“, казва Климова.

Истината е, че последната ѝ инициатива съвсем не е единственото решение, което е търсила, за да увлече възпитаниците си в четенето. Като ученици на художествено училище, тя често им поставя задача да направят илюстрация към текст, който се изучава, или да нарисуват картина, вдъхновена от стихотворение. Смесвали са приказки, правили са и комикси.

„Вместо да им дам да направят преразказ на „Тримата братя и златната ябълка“, съм им поставяла задачата да създадат комикс на приказката. И отново ми разказват историята, само че чрез картинки. Много се вдъхновяват от подобни задачи“, споделя Миглена.

Като преподавател, се надява, че чрез творчество и провокация не всички, но поне една част от децата наистина ще заобичат четенето. Ще ѝ споделят какво са прочели и кои книги са им харесали най-много. Самата тя също има любими произведения от изучаваните в VI клас – „Серафим“ и откъсът от „Малкият принц“ с лисицата. Разчита и на самите ученици.

„Децата в нашето училище наистина са различни. Чувствителни са, привлечени от изкуството и се вдъхновяват. Насърчавам ги да изразяват мнението си, нямам проблем с това. Някои колеги го възприемат като уронване на авторитета, но се радвам, ако децата имат свое мнение и го защитават. Те са страхотни, трябва да се борим за тях, да ги поощряваме, да ги зареждаме и с нашите действия“, обобщава Климова.

Свързани статии:

На ваканция в… училище В ДГ „Космонавт“ децата учат, докато се забавляват Звънецът би за българчетата в Кьолн С много песни и танци откриха учебната година в НДД