Професионалната гимназия по селско стопанство в Попово превръща земеделието във високотехнологична професия

В този брой „Аз-буки“ представя Професионалната гимназия по селско стопанство „Никола Пушкаров“ в Попово –училище, в което земеделието среща високите технологии. Сред модерни лаборатории, симулатори за управление на земеделска техника, автоматизирана оранжерия с ягоди и STEM център с VR очила и подкаст студио учениците се подготвят за професиите на бъдещето. Как изглежда един Център за високи постижения за над 2 млн. лева, защо изкуственият интелект няма да замени хората в селското стопанство и как професионалното образование променя облика си, разказва директорката на училището инженер-агроном Теменуга Тодорова.

„Изкуственият интелект не може да прави пържоли. Винаги ще има нужда от хора, които да се занимават със селско стопанство“, разказва директорката на Професионалната гимназия по селско стопанство „Никола Пушкаров“ в Попово инженер-агроном Теменуга Тодорова. Тя е човек, който говори за земеделие не като за професия от миналото, а като за една от най-важните професии на бъдещето. И ако някой все още си представя образованието по селско стопанство като остарели машини, прашни кабинети и учебници от друго време, посещението в Центъра за високи постижения към училището напълно променя тази представа.

Още с влизането в базата става ясно, че тук всичко е мислено с идея за модерно обучение и реална връзка с практиката.

Центърът е изграден по проект, който започва през 2023 г., а официалното му откриване е на 22 април 2026 г. Навярно и сами се досещате, че датата е символично избрана, защото тогава се отбелязва Международният ден на Земята. „Целият ни екип беше единодушен, че точно тогава трябва да бъде откриването“, обяснява инж. Тодорова.

Проектът обаче далеч не приключва с новите сгради и оборудване. Напротив, идеята е той да бъде надграждан и да се превърне в място за обучения, демонстрации и обмен на опит не само за ученици, но и за учители от цялата страна.

„Нашият център е свързан със земеделието и туризма. Предстои следваща фаза, в която тук ще се провеждат обучения, изнесени лагери, демонстрации и различни практически дейности“, обяснява директорката.

Първата спирка в обиколката е Демонстрационният център за механизация в аграрния сектор. В огромното закрито хале учениците работят с трактори и различен прикачен инвентар – плугове, култиватори, фрези. Вместо да чакат подходящ сезон или хубаво време, те упражняват агротехническите дейности целогодишно.

„Невинаги в рамките на учебната година може да се направи всичко на полето. Затова тук те могат да упражняват различните дейности на закрито. Един ученик например извършва фрезоване в няколко посоки, след това идва следващият. Така всички преминават през отделните операции“, разказва инж. Тодорова.

Идеята за подобно хале идва след посещение в Германия по програма „Еразъм+“. „Видяхме такъв център и много ни хареса. Смятаме, че е изключително полезно, защото учениците трябва да придобият реални практически умения“, добавя тя.

Думата „дигитализация“ се чува почти навсякъде по време на разговора ни с директорката инж. Теменуга Тодорова и нейната заместничка – д-р Васка Белчовска-Неделчева. И двете са на мнение, че хората често не осъзнават колко технологично е съвременното земеделие.

„Всички професии които предлагаме, вече са изключително свързани с технологиите. Изкуственият интелект и дигитализацията вече са навлезли много сериозно и в този сектор“, казва инж. Тодорова.

Това се вижда в Лабораторния комплекс по растениевъдство, животновъдство и агроекология. Пространствата приличат повече на университетски или научни лаборатории, отколкото на училищни кабинети.

В Лабораторията по растениевъдство учениците работят с високотехнологични микроскопи и специализирана апаратура за анализ на качеството на зърното.

„На момента излизат всички показатели – влага, глутен и останалите характеристики. Имаме техника, която според университетски преподаватели е на изключително високо ниво“, обяснява директорката.

В съседната лаборатория по агроекология се правят тестове за нитрати, пестициди, качество на водата и въздуха, шум и различни замърсители.

„Само се набожда доматът и веднага се вижда съдържанието и дали показателите са в норма, има ли остатъци от препарати. Учениците работят с реална техника и реални проби“, посочва тя.

Особено впечатляваща е подвижната лаборатория, която позволява изследвания директно на полето. „Можем да изследваме плътността на вредителите на място, без да носим пробите обратно в лабораторията“, казва инж. Тодорова.

В Лабораторията по животновъдство учениците анализират качеството на млякото. Училището разполага със собствена ферма, а апаратурата измерва всички показатели на суровината.

„Някои ученици носят дори мляко от магазина, за да сравняват качествата. Това ги прави любопитни и ги кара да мислят“, споделя моята събеседничка. И отбелязва, че категорично новата база променя отношението на учениците към обучението.

„Няма как да не им харесва. Учат с много по-голям интерес. И родителите, когато видят къде учат децата им, също гледат по различен начин на професионалното образование“, коментира тя.

Истинска гордост за училището е автоматизираната оранжерия с ягоди. Растенията се отглеждат върху кокосов субстрат, а хранителните вещества се подават чрез капкова система.

„Учениците заедно с учител агроном се грижат за растенията. В този субстрат няма хранителни вещества и всичко трябва да се подава автоматизирано“, посочва директорката.

В оранжерията вече има първи плодове от ягоди. Директорката разказва как през миналата година учениците сами брали и опитвали плодовете по време на производствената практика.

„Бяха изключително доволни. Това е смисълът – да виждат резултата от собствения си труд“, обяснява моята събеседничка.

На опитното поле до оранжерията се намира модерна метеорологична станция, която събира данни за климатичните условия в радиус от пет километра.

Във всеки момент през телефона си учителите и учениците могат да видя каква е температурата, облачността и има ли вероятност за дъжд. На същото поле се правят и демонстрации с дрон, който се използва за растителнозащитни дейности. Той е най-доброто решение, когато няма как да се влезе в нивата, и улеснява много процеса на работа.

Една от най-интересните части в Центъра са симулаторите за земеделска техника. Те позволяват на учениците първо виртуално да преминат през различни ситуации, преди да ги отработват в реална среда.

„Това не е просто каране на трактор. Учениците трябва да прикачат инвентар, да стигнат до нивата, правилно да влязат в нея и да извършат конкретно агротехническо мероприятие. Учителят следи дали подават сигнал, дали изпълняват правилно маневрите“, посочва инж. Тодорова.

Симулациите се използват и за обучение по движение по пътищата и управление на различни машини. И така теорията става много по-разбираема.

Технологиите присъстват навсякъде в обучението на учениците. И управлението на тракторите не прави изключение. „Имаме система, при която се въвеждат данни за полето и кормилото започва само да се върти. Трактористът следи системите, а машината изпълнява зададените операции“, обяснява тя.

Освен земеделските специалности училището развива активно и професии, свързани с туризма. Учебният ресторант и модерната кухня също са част от Центъра за високи постижения и са разположени в друга сграда на гимназията. Пространството е оборудвано с професионални кафе машини, барплот, техника за кетъринг и специална зала за събития и обучения. Там се провеждат открити уроци и различни събития с учениците. Истината е, че учебната среда е максимално близка до реалната и учебният ресторант и учебната кухня по нищо не се различават от истинските.

От следващата учебна година училището ще предлага четири професии – „Агроекология и растителна защита“, „Механизация и цифровизация в аграрния сектор“, „Икономическа информатика“ и „Ресторантьорство и кетъринг“. Екипът на гимназията прави всичко по силите си, за да задържи интереса към земеделието и туризма.

„Не може всички да бъдат компютърни специалисти“, категорична е директорката.

В момента в гимназията учат 415 ученици. Част от тях продължават образованието си във висши училища, а други директно започват работа в сектора.

Паралелно с Центъра за високи постижения в училището е изграден и модерен STEM център с кабинети по природни науки, математика, информатика, 3D прототипиране и зелено предприемачество. Там учениците работят с VR очила, създават подкасти, видеа и дигитални проекти.

„Това поколение възприема по различен начин информацията. Изключително важно е и учителите да променят начина на преподаване“, посочва инж. Тодорова.

Докато разглеждам модерните лаборатории, симулатори, дисплеи и автоматизирани системи, си мисля, че земеделието вече не е само физически труд. То е технологии, данни, дигитализация, устойчивост и иновации. И въпреки всички машини, алгоритми и автоматизирани системи в центъра на всичко отново остава човекът.

„Изкуственият интелект може да помага. Но винаги ще има нужда от хора, които да произвеждат храната“, категорична е в края на разговора ни директорката инж. Теменуга Тодорова.

Свързани статии:

ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ отбеляза 160 години от своето основаване Професионалната техническа гимназия във Варна е с традиции в подготовката на кадри От Кюстендил до световния връх Снимка на броя: STEM средата в София се разраства