Започнаха дебати за промените в Закона за предучилищното и училищното образование

„Предложеният законопроект не съдържа цялостна реформа, както Законът за предучилищното и училищното образование от преди десет години, а промени във всички елементи на предучилищното и училищното образование. Той съдържа 20 отделни теми, които са свързани помежду си. По един или друг начин те са в

резултат на дебатите, анализите и разговорите през последните години

и имаме достатъчно основания да твърдим, че има нужда от промяна“, заяви министърът на образованието и науката Красимир Вълчев в началото на дебатите за предложените промени в Закона за предучилищното и училищното образование в ресорната парламентарна комисия.

Министърът коментира, че са изминали 10 години от приемането на Закона за предучилищното и училищното образование и девет от неговото прилагане, което е достатъчно време, за да бъде оценен той и да се направи равносметка какво не работи. Той подчерта, че в МОН функционират работни групи по отделните теми и политики, обсъждани са и с представители на педагогическата общност и с други заинтересовани страни. По думите му

няма предложение, което да не е дискусионно в системата,

като всяка от тях има своите плюсове и минуси.

„Ако законопроектът се приеме на първо четене и ръководството на комисията се съгласи, нашето предложение е между първо и второ четене е да има работна група, така че допълнително да бъдат обсъдени всички предложения“, предложи министър Вълчев.

Председателят на Комисията по образованието и науката проф. Андрей Чорбанов увери присъстващите, че на заседанието на комисията предложените промени няма да бъдат гласувани и поради обществения интерес

ще бъде дадена възможност за коментар от всички, които искат тяхното становище и мнение да се чуят.

„С оглед на големия обем на законопроектите ще има и второ заседание, в което ще бъде извършено гласуване. Законопроектът няма да бъде внесен за гласуване преди лятната почивка на Народното събрание. Ще дадем възможност да се чуят всички мнения и ще направим работна група, която да работи между първо и второ гласуване с идеята да се оптимизират текстовете. Това ще се случи на есен“, каза проф. Андрей Чорбанов.

Пред народните представители и гостите на заседанието министър Вълчев систематизира в пет групи предложените промени във внесения от Министерския съвет законопроект.

Първата група промени е свързана със смяна на съществуващи концепции в Закона.

Министърът даде пример с концепцията за териториалната отговорност във връзка с Механизма за съвместна работа на институциите. „В момента Законът регламентира териториална отговорност на кметовете, но те не могат да я носят или поне не могат сами, когато става въпрос за това да се осигури правото на образование на всяко дете. Това право се осигурява чрез задължителното образование и задължението на родителите и на държавата да осигурят образованието на всяко дете. С това са свързани и промените в административно наказателните правомощия, които са прехвърлени на директорите“, посочи министър Вълчев.

Предлага се четиригодишният период на атестирането на учителите да се замени с годишна оценка на труда. По думите на министър Вълчев този механизъм ще бъде много по-работещ и по-ефективен.

Заложена е и промяна в концепцията за отговорност на началниците на Регионалните управления на образованието. „Министърът на образованието осъществява отговорност в системата чрез началниците, обаче има ограничена възможност да ги държи отговорни по Закона за държавните служители“, аргументира нуждата от промяна просветният министър.

Втората група промени, която той обособи, са „Нови политики и надграждане на съществуващи“. Към тях спада

въвеждането на т. нар. езикова интеграция и разширяването на формите на езикова подкрепа.

Регламентира се и интеграция на здравни, образователни и социални услуги в системата на образованието и грижи в ранна детска възраст и синхронизиране на изискванията за ранно учене в детските ясли и яслените групи към детските градини.

Към тази група спадат промените, свързани с десегрегацията. „Такава в момента е регламентирана между паралелки. Смятаме, че трябва да бъде регламентирана като задължителна политика и по отношение на училищата“, каза министърът.

На следващо място е

разширяването на функциите и на капацитета на регионалните управления по образованието

така, че да осъществяват методическа подкрепа. С предложените промени се регламентира и статутът на учителите методисти. Въвежда се и статутът на т. нар. базови учители. „Този статут ще позволи по-добро финансиране на практиките и на базовите учители“, подчерта Вълчев.

Предлага се въвеждането и на нов учебен предмет „Добродетели и религия“,

насочен към ценностното формиране на подрастващите и възпитанието в добродетели.

„Ние всички, малко или повече, осъзнаваме, че имаме нужда от усилване на възпитателната функция на българската образователна система и най-вече възпитанието в добро. Нито едно дете, което не желае или родителите му не желаят да посещава час по религия, няма да бъде задължено“, отбеляза  министърът.

Идеята бе подкрепена от Светият Синод на Българската православна църква, като становището на Българската патриаршия бе представено от Ловчанския митрополит Гавриил.

Друго предложение е за

забрана за използването мобилни устройства за комуникация в училище,

освен за строго образователни цели, по здравословни причини или при форсмажорни обстоятелства.

Трета група промени министърът обобщи под наименованието „Корекции в съществуващите политики“. В тази графа спада въвеждането на изискването кметовете да предлагат на министъра на образованието определянето на неучебни дни в образователните институции в ръководените от тях общини, а не да правят това самостоятелно, както е в момента. Кметовете ще могат да обявят за неучебен ден само празника на населеното място. В третата група е и промяната на статута на математическите и природоматематическите гимназии като специализирани училища.

Предлага се още да отпаднат задължанията на обществените съвети към училищата, свързани с педагогическа експертиза, тъй като те не притежават такава. Заложено е и отпадане на втория етап на оценяване на учебниците. Отпада и нуждата от разработване на индивидуален учебен план, когато разпределението на учебното време и учебните предмети не се различават от общия училищния учебен план.

Следващото предложение е за прецизиране на видовете дейности за обща и допълнителна подкрепа и на механизмите за предоставянето й, както и функциите на регионалните екипи за подкрепа на личностното развитие. Предвижда се и периодът на спиране на детските надбавки при натрупани 5 неизвинени отсъствия в рамките на 30 дни да се съкрати от 12 на 3 месеца.

Следващата група предложения е „Елиминиране на празноти в закона“. Те са свързани най-вече с Националната гимназия за древни езици и култури и

отделянето на профил „Класически“.

Предлага се при изменение и допълнение в учебните програми в периода на безвъзмездно ползване на учебниците, те да не се преиздават и закупуват отново, а да се отпечатват само части, които да касаят съответната промяна.

„Промените следва да се отразяват веднага в електронен вариант или в електронни издания, тъй като често се налага промяна и допълнение на учебниците програми. Това не трябва да води до допълнителни разходи за отпечатването на учебници“, обясни министър Вълчев.

В тази група спада и въвеждането на такси за издаване на дубликати на документи за свидетелства за основно образование, удостоверение за първи гимназиален етап, диплома за средно образование.

Пета група предложения е залагането на повече принципи в Закона. Министър Вълчев даде пример в

регламентирането на принципи при оценяването,

като се поставя акцент върху формиращото оценяване и върху социално-емоционалните умения, както и по отношение на учебните програми. Въвежда се и принцип, че оценката на педагогическата работа не може да се основава на документ.

„Не може с документа да покажеш дали даден  учител е работил добре или лошо с децата, в общия случай. Когато системата не може да оцени образователния труд и образователния резултат, тя просто замества тази невъзможност с оценка на документа и възпроизвежда културата на формализма, която ние искаме да пресечем“, заяви министърът.

Той допълни, че извън петте групи е въвеждането на т. нар. предупредителни мерки в училищата наред със санкциите.

„Един от големите проблеми на сегашния Закон за предучилищно и училищна образование е системата на санкциите. Учителите се чувстват безпомощни да наложат такива, защото са свързани с писане на много документи. И те се въздържат да ги налагат. Липсват и достатъчно леки мерки, които да предшестват по-тежките санкции“, посочи министърът.

Бяха представени още два законопроекта за промени в Закона за предучилищното и училищното образование, внесени от народните представители Елисавета Белобрадова и акад. Николай Денков.

„Радвам се, че и в двата законопроекта има предложения, които подкрепят и допълват посоката, която е зададена в законопроекта, внесен от Министерски съвет“, коментира министър Красимир Вълчев.

В рамките на дискусията подкрепата си за представените от просветния министър промени изразиха Съюзът на ръководителите в системата на народната просвета в България и Сдружението на директорите в средното образование в Република България. Мнението си изразиха представители на неправителствения сектор и на ученическата общност.

Свързани статии:

МОН публикува за обществено обсъждане промени в Закона за предучилищното и училищното образование Нова структура на училищното образование най-рано след две години Министър Красимир Вълчев: Повече практически задачи ще има в изпитите след 7-ми клас 25% повече часове по математика в гимназиален етап