Приеха на първо четене промени в Просветния закон

Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев представи пред народните представители законопреоктa Снимка: БТА

Народното събрание прие на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование, внесен от Министерския съвет. Той бе подкрепен с 169 „за“, трима „против“ и 28 „въздържал се“.

След като промените бяха приети, по предложение на председателя на Парламентарната комисия по образованието и науката проф. Андрей Чорбанов бе гласувано максимално удължаване на срока за писмени предложения за изменения и допълнения в приетия на първо гласуване законопроект до 28 дни.

При представянето на законопроекта пред народните представители министърът образованието и науката Красимир Вълчев посочи, че той включва над 20 отделни предложения.

„Законопроектът не съдържа цялостна промяна в системата, а по-скоро няколко групи промени – нови политики, въвеждането на нови дефиниции, концепции и принципи, корекции в съществуващи текстове и надграждане на съществуващи политики“, заяви той.

Сред новите политики, заложени в измененията на Закона, е въвеждането на езикова интеграция.

Тя ще даде възможност, когато едно дете не знае български на входа на образователната система – в I клас или при завръщане от чужбина, то да започне само с изучването на български език.

„Всички анализи показват, че незнанието на български език е причина за голяма част от дефицитите и слабите резултати на учениците. Тази концепция е необходима предвид факта, че имаме голям процент деца от семейства, в които не се говори български език“, каза Вълчев.

Друга политика е свързана с десегрегацията.

Министърът обясни, че в момента има десегрегация между паралелки, но не и между училища. „Това е безспорна политика, която трябва да бъде регламентирана и общините да правят доколкото и където е възможно при недопускане на вторична сегрегация, защото това е големият риск“, подчерта той.

Усилването на възпитателната функция чрез въвеждането на самостоятелния предмет „Добродетели и религии“

е друга нова политика, заложена в промените. „Текстовете са така предложени, че обучението по религия ще се съвместява със светското начало на образованието, тъй като преподаватели ще са учители. Нито едно дете няма да бъде карано да учи религия въпреки волята му. Цел на всяка образователна система, освен да направи децата знаещи и можещи, е да ги направи добри хора“, посочи Вълчев пред народните представители.

По време на дебатите министърът припомни, че е представена концепция на алтернативната програма „Добродетели/Етика“. Допълни, че най-вероятно ще бъдат променени и съществуващите конфесионални програми.

С промените се предлага и дефиниция за качество, която се обвързва с концепцията за благополучие, както и за социално-емоционалното учене. Формиращото оценяване също се въвежда като принцип. Създава се нов вид специализирани училища – математически и природо-математически гимназии, което ще даде възможност учениците им да продължат обучението си в тях и след VII клас. Въвежда се и нов профил в гимназиален етап – „Класически“.

Заложени са и корекции в съществуващи политики.

Сред тях са отпадане на втория етап за оценяване на учебниците. „Връщаме отговорността към МОН и я центрираме към министъра на образованието. Той трябва да има възможност да предлага корекции в учебниците. Трябва да имаме и по-строги критерии по отношение на съдържанието и стила. Голяма част от проблемите с учебниците са в резултат на процеса на оценяване на учебниците“, обясни Вълчев.

Предложена е и нова концепция за квалификацията на педагогическите специалисти, като тя няма бъде свързана просто с трупането на кредити. Предвижда се разработването на информационна система, която да бъде свързана с рейтинг или потребителска оценка на квалификациите от тези, които са ги преминали.

Ще има и реформа в атестацията на учителите.

Тя ще се замени с по-облекчена годишна оценка за тяхната работа, която да има едновременно проследяваща, но и мотивираща и развиваща функция. Министър Вълчев обясни, че и в момента се прави ежегодна оценка на труда на педагогическите специалисти за целите на диференцираното заплащане. „Предлагаме обща оценка в зависимост от резултатите, работата и усилията, но много по-близка като тежест до оценката за диференцираното заплащане, отколкото досега съществуващата атестация“, каза министърът. Той уточни, че оценката няма да влезе в сила, преди да се изработят необходимите подзаконови нормативни документи, и увери, че това ще се случи с участието на синдикалните и директорските организации.

В отговор на народните представители Вълчев допълни, че са готови да подкрепят разумни предложения между първо и второ четене, включително това да има и коригиращ механизъм. „Заедно можем да помислим за коригиращи механизми, каквито има и в държавната администрация. Такъв е и съдебното обжалване. Правата на всички учители ще бъдат защитени. Не трябва да се създава психоза, че ще има масови уволнения и разправи“, заяви той.

Предложените законови промени включват и надграждане на вече съществуващи политики.

Разширява се акцентът върху ранното учене и грижи. Дейностите за кариерно ориентиране се надграждат, като се предвижда създаването на национален кариерен център, който да изготви насоки за кариерно ориентиране, а кариерните консултанти да бъдат педагогически специалисти.

Ще се въведе и статутът на базови учители. Министърът обясни, че и в момента в някои училища има такива, но това ще позволи да бъдат финансирани. Предложено е и връщането на статута на учителите методици с цел усилване на методическата функция в образователната система.

Включени са и редица текстове, свързани с разширяване на възможностите на центровете за специална образователна подкрепа.

Те ще могат да обучават и след задължителна училищна възраст, като приемат и ученици до XII клас, а не до 16-годишна възраст, както е до момента. Центровете за специална образователна подкрепа ще могат да организират и изнесени паралелки в целодневна организация на учебния ден. Промените засягат и валидирането на компетентности за втори гимназиален етап за учениците със специални образователни потребности, което да им помогне за завършване на средно образование.

Предложено е и законово регламентиране на механизма за съвместна работа на институциите, който действа от 2017 г., но с подзаконов нормативен акт. „Успяхме да обхванем значителен брой деца и да намалим процента на преждевременно отпадналите в България от 14 на 9% – за първи път под средноевропейското ниво. Усилията по механизма трябва да продължат“, заяви министърът. Той допълни, че механизмът развива концепцията за териториална отговорност на директорите на училища и детски градини.

Друга мярка е ограничаването на ползването на мобилни устройства за комуникация в училище освен за строго образователни цели, по здравословни причини или при форсмажорни обстоятелства.

Сред новостите в законопроекта е и разширяването на правомощията на учителите за налагане на по-голям набор от предупредителни мерки при неприемливо поведение от страна на учениците. Идеята е да могат да се вземат бързи мерки, когато има системен проблем с конкретно дете, за да може конфликтната ситуация да се разреши навременно и да се избегне налагането на тежки санкции. Министърът подчерта, че без да има дисциплина в класната стая, няма как да има качествено образование, а по думите му българският учител се чувства безпомощен да въдвори ред в учебните часове. Той обясни, че за да наложи санкция, преподавателят трябва да попълва документи и в резултат на това се отказва да поставя такива.

Успоредно с предложения от Министерския съвет законопроект бяха гласувани още два законопроекта за изменение и допълнение на Просветния закон – първият, внесен от Елисавета Белобрадова и група народни представители, и вторият – от Николай Денков и група народни представители, но те не получиха подкрепа. По време на изказванията част от депутатите заявиха, че в тях има отделни предложения, които биха подкрепили между първо и второ гласуване при прецизирането им.

Министър Красимир Вълчев коментира и едно от предложенията,

залегнало във внесения от Николай Денков и група народни представители законопроект. То е свързано с въвеждането на мандатност на директорите и провеждането на конкурс на всеки четири години. Министърът обясни, че алтернативният механизъм на мандатността, предложен в законопроекта на Министерския съвет, е въвеждането на годишна оценка с възможност за освобождаване.

„В противен случай рискуваме веднъж на 4 или 5 години, колкото е мандатът, системата да изпадне в режим на безтегловност. Трудно бихме могли да администрираме конкурси за близо 2400 училища и близо 2000 детски градини“, заяви Вълчев. Той припомни, че само 65% от проведените това лято конкурси за директори са приключили успешно.