Николай Дойчинов, член на журито на Националния фотоконкурс „В моето училище е най-хубаво“: Хубавата снимка идва от емоцията, която снимащият е преживял

Николай Дойчинов работи повече от 20 години като фотожурналист за български и международни издания.

Бил е свидетел на почти всички по-значими събития в България за последните 20 години. Постепенно с натрупания опит започва да се интересува повече от въздействието на тези събития и процеси върху обикновените хора и техните съдби. Отразява широк спектър от политически, спортни, социални и културни събития в България и на Балканите.

С фотография започва да се занимавам като ученик в Националната професионална гимназия по фотография и полиграфия в София. Кариерата го отвежда в. „Седмичен Труд“, в. „Сега“, в. „Дневник“. В периода 2005 – 2008 г. работи в Агенция „Ройтерс“. След това работи на свободна практика за международни медии и агенции. Снима репортажи основно за Агенция „Франс Прес“, но също така и за „Ню Йорк Таймс“, „Шпигел“, „Либерасион“, „Вашингтон Пост“ и други авторитетни международни издания, спазващи високи журналистически и естетически стандарти.

От 2025 г. е щатен фотограф на Агенция „Франс Прес“ за България. На базата на опита си се стреми да спазва стил и стандарт на работа, основаващи се на честност, безпристрастност и обективност.

Сред по-значимите теми, които е документирал, са емигрантските и бежанските потоци, преминаващи през Балканите, бежанците от Украйна, присъединяването на България и Румъния към Европейския съюз, връзките на властта с организираната престъпност в България, завръщането на българските медицински сестри, осъдени на смърт в Либия, живота на ромските малцинства на Балканите и други.

Важна част от работата му през годините са и репортажите от традиционни религиозни и културни събития на различните общности в България.

– Г-н Дойчинов, Вие сте фотожурналист със световна кариера. Разкажете ни повече за пътя си от училище дотук?

– Още от ученик в X клас в Националната професионална гимназия по фотография и полиграфия в София бях запленен от идеята да се занимавам конкретно с фотожурналистика. Така се възползвах от възможността да започна още в XI клас стаж във в. „Седмичен Труд“. Там мои ментори бяха Пламен Петров и Цветан Томчев, които ми отделиха изключително внимание и до голяма степен формираха представата ми за това как искам да се развивам.

– Кога и как решихте да се занимавате професионално с фотография?

– От ранна възраст обичах да чета исторически романи и да рисувам вълнуващи моменти от историята. Към фотожурналистиката ме привлякоха няколко учебника по съвременна история, където имаше невероятни снимки от значими исторически събития. Мисълта да бъда част от тези събития и да ги документирам, бе изключително вълнуваща за мен.

– От това издание конкурсът „В моето училище е най-хубаво“ има три нови категории във втора възрастова група. Какъв съвет бихте дали на участниците?

– Бих посъветвал участниците в конкурса да търсят непринудени моменти, ситуации в които обектите им са в естествена ситуация, без да знаят или обръщат внимание, че са снимани. Заснемането на моменти от всекидневието или на емоционални събития и реакции, свързани с училището, ще са с особена стойност.

– Какво трябва да знае един ученик, който е решил да се занимава професионално с фотография след завършване на средното си образование? Къде би било добре да продължи образованието си?

– Моите учители по фотография в живота винаги са ми казвали, че ако искам да стана добър във фотожурналистиката, трябва да уча и чета много. Развитието в университет, специално на учениците, насочили се към фотожурналистиката, трябва да е насочено към хуманитарните дисциплини. Човекът и неговото поведение са основен обект на фотографията, така че изучаването им е от най-съществено значение.

– До каква степен теоретичната подготовка е важна във Вашата професия?

– Умението как да използваш светлината и композицията, е свързано преди всичко със способността на човек да съзерцава. Във фотожурналистиката подготовката преди всяко снимане е свързана с множество информация, която трябва да изгради представа за контекста на това, което трябва да се снима.

– Кое е най-честото грешно разбиране за снимането? Всеки с мобилен телефон в ръката може ли да стане фотограф?

– За мен камерата и техническите ѝ параметри не са най-важни. По-скоро хубавата снимка идва от емоцията, която снимащият е преживял и предал на другите, от чувството, запечатано в изображението.

– Ако има само едно правило във фотографията, кое би било то?

– Снимай за светлините и проявявай (обработвай софтуерно) за сенките. Или най-ценният съвет, който получих като ученик от любим учител: „Никога не подценявай човека срещу себе си, защото той те превъзхожда поне в едно нещо, без дори да подозираш!“.

– Как се ражда добра снимка – с търпение или с късмет?

– Хубавата снимка се получава с търпение, упорство и вдъхновение, а късметът е винаги добре дошъл.

– За да бъдеш добър фотограф, трябва да имаш техника или идея? Кое е по-важно?

– Техниката не е толкова важна, колкото вдъхновението и желанието да твориш и да съзерцаваш.

– И последен въпрос – има ли най-подходящо място за наистина хубава снимка? От какво зависи тя – светлина, декор, събитие…

– Любимото ми време за снимки като светлина, атмосфера и настроение е час преди разсъмване.