Изпреварваме ЕС по обхват в професионални паралелки

Усилията за борба с преждевременното напускане на училище у нас дават резултати, ред е мерките да се пренасочат към подобряване на образователните резултати, отбелязва доклад на Еврокомисията

Броят на записалите се за професионално обучение и образование (ПОО) в България е над средната стойност за Европейския съюз,

сочат данните от Годишния доклад на Европейската комисия „Мониторинг на образованието и обучението 2025“. У нас 56,1% от учениците се обучават в професионални паралелки, докато средните стойности за ЕС през 2023 г. са 52,4 %. Това отчасти се дължи на по-големия брой свободни места, ранното насочване и териториалното разпределение на училищата за професионално обучение и образование, се посочва в документа.

Въпреки това почти половината от учениците в професионално обучение и образование посещават малки селски училища, в които липсват специализиран персонал и модерно оборудване, според доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за 2025 г.

В резултат на това равнището на заетост на завършилите професионални паралелки, което за България е 66,2% през 2024 г., е значително по-ниско от средната стойност за ЕС (80%). В някои региони до две трети от тях не могат да намерят работа по специалността си, което говори за несъответствие с регионалните икономически нужди, се отбелязва в анализа.

Разликата в качеството е отразена и в резултатите от PISA за 2022 г. по математика, които показват 68 пункта разлика в знанията на учениците в професионално обучение и образование и тези от общообразователните училища (21 пункта след коригиране за социално-икономическото положение). Освен това учениците в неравностойно положение са диспропорционално представени в професионално обучение и образование, което задълбочава тези различия.

В доклада е отбелязано още, че дуалната система за професионално обучение и образование продължава да бъде непопулярна сред учениците и работодателите, тъй като по-голямата част от професионалното обучение се провежда изцяло в училище. През 2023 г. 7,8% от учениците в професионално образование са записани в дуално обучение, което е над три пъти повече от процента на записаните през 2018 г. В рамките на „Стратегическа визия за развитие на дуалното професионално образование и обучение в България – 2030“ наскоро бе приета нова наредба за ПОО, с която се подобрява правната рамка за учене в процеса на работа. Успоредно с това Европейският социален фонд+ подкрепя 159 училища при въвеждането на дуално обучение чрез подобряване подготовката на учителите, усъвършенстване на практиките в реална среда и целенасочени информационни кампании.

Докладът проследява и образованието в областта на научно-техническо и инженерно-математическо образование (НТИМ).

През 2023 г. повече от половината (50,2%) от българските ученици в професионалното образование и обучение със средна степен на професионална квалификация са записани в специалности в тази област, което надхвърля средната стойност за ЕС от 36,3% и дори предложената цел на Съюза от 45% до 2030 г. Освен това степента на участие на жените сред учениците от професионалното образование и обучение със средна степен на професионална квалификация в областта на НТИМ (27,4%) също е над средното за ЕС (15,4%), както и от предложената цел от 25% до 2030 г.

За разлика от това само 23,7% от българските студенти във висшето образование са записани в университетска програма, свързана с НТИМ, което е под средната стойност за ЕС (26,9%) и от предложената цел от 32% до 2030 г. Въпреки че предлагането във висшето образование дава приоритет на направленията в областта на научно-техническо и инженерно-математическо образование и въпреки значителните усилия на политиката през последното десетилетие за повишаване на тяхната привлекателност и приложимост интересът към тях остава сравнително слаб. Това отчасти се дължи на ниското ниво на основни умения сред младите хора, посочват авторите на доклада.

Основно предизвикателство за образованието в областта на научно-техническото и инженерно-математическото образование е и недостигът на квалифицирани преподаватели, включително в областта на професионалното образование и обучение, което се дължи и на факта, че значителна част от тях са в предпенсионна възраст.

Друг акцент на доклада са училищното образование и основните умения на учениците. Посочено е, че тъй като усилията за борба с преждевременното напускане на училище в България дават резултати, е необходимо мерките на политиката да се пренасочат към подобряване на образователните резултати.

През 2024 г. делът на 18 – 24-годишните, които преждевременно напускат образованието и обучението, спадна до 8,2% в сравнение с 13,9 % през 2019 г. Процентът е по-нисък от средната стойност за ЕС (9,3%) и от целта на равнището на ЕС от 9% до 2030 г. Въпреки че делът на преждевременно напускащите училище все още е висок в селските райони (17,7% в сравнение с 3% в градовете) и сред ромите (Агенция за основните права, 2025 г.), наблюдаваната положителна тенденция може да се отдаде до голяма степен на постоянните усилия на политиката за реинтеграция на децата, които не посещават училище, и за намаляване на ранното отпадане от училище чрез допълнително образование и мерки за социална подкрепа, отчасти съфинансирани със средства от ЕС, пише още в Годишния доклад на ЕК.

Въпреки факта, че основните умения се влошават, е необходимо да се оцени ефективността на допълнителното обучение и да се разшири подкрепата за всички, които имат нужда от него (Европейска комисия, 2025-a). Освен това продължават да се наблюдават модели на нередовно участие, като 56% от учениците, участвали в теста PISA, съобщават за закъснения, а 12% – за дългосрочни отсъствия (ОИСР, 2025 г.). Сред причините за отсъствията учениците посочват скуката (39%), транспортни проблеми (26%), семейни задължения (29%) и необходимостта да работят и да допринасят финансово (24%) (ОИСР, 2025 г.).

Оценка на ситуацията

Ниските нива на основни умения сред младите хора, голямото неравенство в образованието и ограниченото участие на възрастните в обучението са пречки за развитието на човешкия капитал, което се отразява на конкурентоспособността на държавата, отбелязва Годишният доклад на ЕК.

Въпреки че България е постигнала напредък в увеличаването на участието в образованието и грижите в ранна детска възраст и в намаляването на преждевременното напускане на училище, образователните резултати на всички нива все още се нуждаят от подобрение.

Значителното въздействие на социално-икономическия произход върху образователните резултати на учащите също трябва да бъде смекчено. През последното десетилетие България положи значителни усилия, за да повиши привлекателността на учителската професия и да подобри политиките за учителите.

Засилването на основаното на компетентности преподаване и учене, както и подобряването на качеството на първоначалната подготовка и непрекъснатото обучение на учителите обаче продължава да бъдат неотложни въпроси.

Наскоро бяха представени планове за преразглеждане на учебната програма. С подкрепата на фондовете на ЕС в училищата се изграждат лаборатории за научно-техническо и инженерно-математическо образование и се осъществяват няколко мащабни инициативи на всички нива на образование и обучение.

Професионалното образование и обучение е приоритет, но осигуряването на неговата приложимост на пазара на труда и на неговото качество е предизвикателство.

Приложимостта на висшето образование на пазара на труда е засилена, но интересът към направленията в областта на научно-техническо и инженерно-математическо образование и участието на студентите в неравностойно положение остават ниски.

Свързани статии:

Над 156 000 ученици у нас се обучават в професионални паралелки Таня Михайлова и младите гвардейци на България представиха страната ни в Кипър и Италия Националната спортна академия „Васил Левски“ отличи „Спортист на годината“ за 2025 г. Мисия – икономика на знанието