За първи път България домакинства среща на експертната мрежа за индикатори в образованието на ОИСР

За първи България е домакин на международната среща на експертната мрежа за индикатори за образователни политики на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Tя се провежда за 31-ви път, като в нея участват представители на над 20 държави от целия свят.

През април тази година страната ни ще бъде домакин и на първия глобален доклад за социално-емоционални умения на учениците на ОИСР,

съобщава пресцентърът на МОН.

„Чест е да сме домакини на такава важна среща на една от най-важните програми на ОИСР – тази за индикаторите за образователните политики“, подчерта министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков при откриването на заседанието. По думите му, оценяваните индикатори дават възможност да се направят анализ и съпоставка на различните образователни системи и са основа за планирането на промени и реформи. Той припомни, че през тази година България за първи път бе включена и в Годишния доклад на ОИСР – „Поглед върху образованието“.

„Констатациите в него бяха в основата и на взимане на решението за предлагане на безплатно висше образование за всички студени и докторанти, приети държавна поръчка“, каза още проф. Цоков.

ой обясни, че именно изследваните данни за броя български младежи, които не работят и не учат, и за дела на висшистите са били силни аргументи за предложените законови изменения.

„Данните за училищното образование, които ОИСР откроява, са още една причина да започнем разработването на визия за цялостна промяна на учебните програми“, подчерта министърът.

През последните години е

преобърната тенденцията за повишаване средната възраст на преподавателите.

В момента тя е 48 години, докато през 2019 г. е била 50 години, а през 2012 г. – 55 години. Това подчерта заместник-министърът на образованието и науката Наталия Митева, която се включи с презентация за развитието на образователната система в страната. По думите ѝ, целта на МОН е до 2030 г. делът на младите преподаватели до 35 години да бъде увеличен на 32%.

Зам.-министър Митева изтъкна още, че има политически консенсус за поддържане ниво на учителските възнаграждения от 125% от средната заплата в страната. Това допринася за привличане на повече млади специалисти в системата и преодоляване на негативната тенденция голяма част от учителите да се отказват от професията до три години, след като започнат да преподават. За по-успешното навлизане на младите преподаватели в професията с тях ще работят и по-опитни ментори. Едновременно с това се работи и върху нивото на обучението, като МОН разработва стандарт за качество на образованието, посочи тя.

Зам-министърът припомни, че в момента екип от експерти изготвя и визия за дигитализация на образованието.

Функционира и платформата „Дигитална раница“, в която са налични над 30 000 електронни образователни ресурса, а обучение за работа с дигитални ресурси са преминали 26 000 преподаватели. Освен това всеки пети ученик в страната участва в извънкласни дейности, свързани с дигитални умения, включително кодиране и програмиране.

Срещите на експертната мрежа се провеждат регулярно, обикновено два пъти годишно. На тях се определят индикаторите, с които се измерва напредъка в областта на образованието на отделните държави. В резултат на срещите се изготвя докладът Education at a Glance за състоянието на образованието в различните страни.

Свързани статии:

Над 200 изследвания по Националната научна програма „Сигурност и отбрана“ са публикувани във водещи издания България и Словакия ще обменят студенти и опит в дуалното обучение Софийският фестивал на науката събира над 12 000 ученици и изследователи от три континента Випуск 2024 с най-добри резултати, откакто се провеждат матури