Любимата работа носи свобода

Даяна често посещава училища и запознава учениците с пчелите, кани ги и във фермата да видят техниката и животните. Снимки – Личен архив

Даяна Димитрова печели наградата „Еврика“ в категорията „Млад фермер“ за 2023 г. Тя е родена през 1991 г. в Димитровград. Има завършени курсове по „Общо животновъдство“, „Екология и опазване на околната среда“ и „Агроекология“. Притежава и сертификат за работа с препарати за растителна защита. През 2019 г. получава награда за пчелар на местно ниво от КРИБ – Хасково. През 2023 г. участва в първия национален студентски конкурс „Фермерството и младите хора“, организиран от Български фермерски съюз, където печели първо място със своето есе.

Пътят на Даяна Димитрова като фермер започва преди 12 години, когато е студентка в специалност „Балканистика“ в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Специалност, която няма нищо общо с фермерството. Когато започват европейските програми, нейният баща ѝ предлага да опитат заедно да направят собствена ферма. Решават да започнат с пчелни семейства и трайни насаждения орехи. Даяна все още учи в университета, прибира се редовно събота и неделя да помага и подготвя документи. Така стига до момента, в който решава, че иска да се занимава със земеделие. И прекъсва следването си.

„Започнах да помагам на баща ми на 100%. Преди това той и майка ми се справяха сами – спомня си Даяна. – Като по-малка прекарвах летата си на село, при баба и дядо. Отглеждахме зеленчуци, кокошки. Но не мога да кажа, че това ме е привличало до такава степен, че да си го представям и като професионално занимание. Но желанието да помогна на родителите ми, ме доведе до това да се ангажирам изцяло със семейния бизнес, който създадохме с пчелите и трайните насаждения. Тогава разбрах, че всичко това ми носи наслада и любов и с това искам да се занимавам, защото ме зарежда. В крайна сметка, когато човек харесва работата си, не го усеща толкова като работа, дори и да е тежка.“

Когато се регистрира като земеделски производител, Даяна успешно реализира проект по програма „Млад фермер“ за трайни насаждения и пчелни семейства. След това последователно печели и успешно реализира няколко проекта по пчеларската програма за оборудване. Заедно с родителите си успяват да достигнат до отглеждането на 150 пчелни семейства и 40 дка трайни насаждения в стопанството в село Бряст, община Димитровград.

В момента броят на пчелните семейства е намален, защото Даяна има малко дете и няма възможност да помага толкова много. А от 2018 г., откакто се запознава със съпруга си, вече е по-ангажирана и в тяхното семейно стопанство, създадено заедно с брат му и родителите му, в което гледат крави и овце, обработват и земя. Започват с 20 овце и около 50 крави. Наемат и земя. С два трактора „Булгар ТК80“, малка балировачка, стара брана плуг и пръскачка,

използвайки собствени средства, много труд и кредити, започват да сбъдват мечтите си.

В момента в стопанството в с. Ябълково, община Димитровград, те отглеждат около 140 крави, юници и телета, 85 овце и обработват 800 дка земя. Успяват да закупят около 40 дка собствена земя, а другата е под наем. Разполагат със собствен сграден фонд, фадрома, нов трактор, пръскачка, комбайн, култиватор. Успяват да изградят доилна зала и хранеща пътека. Работата във фермата е почти изцяло механизирана.

Във фермата в с. Ягодово заедно с Даяна работят нейният съпруг, брат му и техните родители. Културите, които отглеждат, са ечемик, пшеница, царевица, царевица за силаж, слънчоглед и люцерна. Имат сключени договори с мандра за предаване на кравето и овчето мляко.

Налага се Даяна да

помага на всички, доколкото може.

Лошото е, че пчелите и орехите са в различни населени места, мъжът ѝ пък е в трето село. „Гледам да балансирам, да помагам, защото, когато си създал нещо от нулата, не ти дава сърце да го оставиш напълно – казва Даяна. – Добре е, че все пак при орехите работата е много по-малко, отколкото при животните. Пчелите също не искат много грижи целогодишно, натоварено е единствено през пролетта и лятото. Зимата само ги подхранваме.“

Признава, че не е имало момент да съжалява за балканистиката. Дава си сметка, че дори след време да реши пак да учи, ще запише Аграрния университет. Това и прави. В момента учи задочно „Растителна защита“ в пловдивското висше училище, II курс е и се чувства наистина на мястото си.

От миналата година Даяна Димитрова е управител и един от съдружниците в „СДМ Агро“ ООД. Фирмата е насочена изцяло в зърнопроизводството и обработва земи, също на територията на село Ябълково.

Във всекидневната работа не обича да се занимава с документацията, която се изисква по новите европейски стандарти. Трябва да се пишат и дневници, анкетни карти и други. Дневниците са няколко вида, в тях се описва какво се прави с отпуснатите земи – сеитбите, пръсканията, които се извършват. При животните също има дневници, където се описва ветеринарномедицинската дейност и други. Всичко това Даяна прави сама. Това, което най-много я тревожи, е, че се очертава все по-малко време да бъде сред природата, вместо това ще седи зад бюро.

„По-приятно ми е да бъда навън, на открито – подчертава Даяна. – Дори

предпочитам да карам трактор, отколкото да се занимавам с тази бумащина.

Но няма как, някой трябва да я върши. Всичко трябва документално да е изрядно, защото във всеки момент може да ни направят проверка.

Мога да кажа, че съм намерила това, което обичам да правя. Миналата година с мъжа ми изкарвахме животните на паша. Беше страхотно – раничката, сандвичите, водичката, кафенцето и цял ден навън. Отпуска ти се съзнанието.

Откъсваш се от това забързано всекидневие, което е все по-трудно за всички ни.

Успокояваш ума си.“

Даяна има син на 5 годинки, на път е и неговото братче. Мъжът ѝ е много щастлив, а тя се надява, че ще предаде на синовете си огромната си любов към животните и към природата. Защото все някой трябва да осигурява прехраната.

Любопитно е, че и трите семейства тръгват от нулата. И са първо поколение фермери. Майка ѝ е детска учителка. На всички им тежи не работата, а административните трудности. Често се случва документите, които трябва да се подготвят, да съвпадат с активния сезон. Друг проблем е, че нещата са много динамични и няма сигурност – пример за това е падащата изкупна цена на млякото, което в магазините пък се продава скъпо и прескъпо.

Освен земеделски производител Даяна Димитрова е и председател на читалището в село Бряст. За нея традициите, обичаите и ценностите са на пиедестал. За съжаление, времето започва да не ѝ достига, за да се занимава с читалищната дейност, която ѝ допада.

Тя е чест гост в различни училища, където запознава децата с пчелите, техните продукти и колко са важни те за нашето съществуване. Много пъти е приемала деца да разгледат фермата, техниката, животните и начина им на живот, защото много от тях нямат села и не могат да видят на живо как става всичко. Ковид пандемията осуетява намерението ѝ да отиде в училището и да им покаже как се кваси мляко. Даяна носи голяма енергия и заряд у себе си и ги раздава на всички около нея.

„Фермерството е професия, достойна за уважение. Горда съм, че по стечение на обстоятелствата съм част от нея. Не съжалявам за нито едно решение в живота си до тук, защото именно тези избори ме доведоха до този път. Благодарна съм на моето семейство, което е посяло у мен това малко семенце любов, и с годините ми на израстване съм достигнала до тук. Горда съм, че съм фермерка и за мен е чест, че именно това е професията ми. Тази свобода, която имам, не бих я заменила за нищо на света. С всеки изминал ден знам, че до края на дните ми това е нещото, с което искам да се занимавам, и искам да предам тази любов и на други около себе си.“

С тези думи Даяна завършва есето си, донесло ѝ първа награда в конкурса „Фермерството и младите хора“.