Министър Вълчев: Трябва да съхраним традиционните занаяти и да приближим науката до бизнеса

Необходимо е да съхраним традиционните занаяти и да засилим връзката между науката и бизнеса, така че научните разработки да намират по-широко приложение в индустрията и да подпомагат развитието на общините. Това каза министърът на образованието и науката проф. Георги Вълчев по време на представянето на Националната карта на интелектуалната собственост, разработена от Института по интелектуална собственост и технологичен трансфер към УНСС, информира Пресцентърът на МОН.

Министърът подчерта, че една от важните задачи е

научният потенциал на университетите и изследователските организации да бъде използван по-активно за решаване на конкретни проблеми на бизнеса и местната власт.

По думите му ключова роля за това имат центровете за компетентност и върхови технологии, които обединяват научния капацитет на различни висши училища, изследователски звена и лаборатории.

„Идеята за създаването на тези центрове беше именно да съберем научния потенциал, за да можем да отговорим на потребностите на бизнеса и общините“, посочи проф. Вълчев. Според него е необходимо местните власти да използват по-активно възможностите на научните центрове за разработване на решения, които да подпомагат устойчивото развитие на общините.

Друг важен акцент в изказването на министъра беше съхраняването на традиционните занаяти и предаването на специфичните умения на следващите поколения. Той припомни, че МОН подкрепя обучението по редица защитени професии, като осигурява възможност за разкриване на паралелки с по-малък брой ученици и допълнително финансиране. Сред защитените професии са художествената дърворезба, художествената керамика, художествената тъкан, иконописта, лютиерството и каменоделството. Учениците, които изберат обучение по тях, могат да получават и стипендии. Министърът отбеляза, че списъкът на защитените професии може да бъде актуализиран, така че да обхване и други занаяти, за които е необходимо да се съхранят традициите и професионалните умения.

Представената Национална карта на интелектуалната собственост очертава редица предизвикателства пред развитието на иновациите в страната.

Изследването отчита ограничена техническа продукция на национално ниво, концентрация на академичната активност и недостатъчно прилагане на иновации на местно ниво.

Данните показват и застаряване на заетите в традиционните занаяти, което поставя въпроса за необходимостта от мерки за тяхното съхраняване.

Националната карта на интелектуалната собственост се изготвя с цел да подпомогне институциите при определянето на мерки за насърчаване на иновациите и развитието на интелектуалната собственост. Изследването е реализирано в партньорство с Министерството на културата, Патентното ведомство, Националния статистически институт, Националното сдружение на общините в Република България, НАПОС и Националната занаятчийска камара.

На събитието присъстваха Стив Роуън – вицепрезидент на Европейското патентно ведомство, проф. Владя Борисова, директор на Академията на EUIPO, зам.-ректорът на УНСС доц. Мария Воденичарова, председателят на НСИ доц. д-р Атанас Атанасов, председателят на Патентното ведомство инж. Оля Димитрова, Иван Влаев – председател на Националната занаятчийска камара, ректори на висши училища, кметове, представители на бизнеса и др.

Свързани статии:

Над 800 студенти ще ползват новия кампус на УНСС и МУ – София Премиерът Радев и министър проф. Вълчев ще работят за повишаване качеството на образованието Екзопланети събраха над 100 млади специалисти и докторанти в София С много песни и танци откриха учебната година в НДД