Милена Димитрова (1), Данчо Дилков (1), Галина Димитрова (1),
Стоян Везенков (2), Росица Дойновска (2)
(1) Военномедицинска академия – София
(2) Югозападен университет „Неофит Рилски“
Резюме. При преживяването на скръб и загуба от неуспешна бременност след асистирана репродукция възникват сериозни емоционални последствия за жените и двойката, като цяло. От изключително значение е да се локализират философско-екзистенциалните страхове на „несбъднатата“ майка, за да се работи целенасочено с проявите на развилата се вече реакция на скръб. Налице е сериозен медико-психосоциален проблем, заслужаващ да бъде изследван поради широкия философско-етичен отзвук, който предизвиква. В някои случаи реакцията на загуба може да доведе до отказ от следващи опити, „отключване“ на депресия или други психични заболявания. В настоящата разработка авторите представят собствено проучване, в което участват 29 жени на възраст 28 – 43 години, оценявани с два стандартизирани самооценъчни психологически въпросника за депресия и тревожност – интервю и анкетна карта. Пациентките най-често преживяват трудно загубата, споделят симптоми на общ стрес, депресивно и тревожно състояние. Категорични са, че имат потребност от индивидуална и групова психосоциална работа за преодоляване на загубата.
Ключови думи: неуспешна бременност; асистирана репродукция; философски и социални аспекти; преодоляване на скръб
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
