Марияна ЦИБРАНСКА-КОСТОВА*
Балканът е един от най-внушителните образи в българското народно и художествено творчество – „воин на стража“ над нашата земя, пазител на традицията. В езиковата памет той има няколко названия.
Според най-разпространеното мнение балкан е дума с персийско-тюркски произход и означава планина, буквално ‘нещо високо’. Усвоена е през турския език. Тя може да се използва както като съществително нарицателно, така и като съществително собствено. Като съществително нарицателно би могла да назове всяка планина или планинска верига. Но Балкан е и другото название на Стара планина, чиято употреба зачестява от XV в. насетне.
В известната песен на Добри Чинтулов „Къде си вярна ти, любов народна“ се казва: „Да викнем всички с глас голям, по всичкия коджа балкан“ – коджа Балкан ‘голяма планина’ на турски са наричали Балкана.
В народната песен Стара планина е наричана още Матор гора: матор е диалектна дума и означава ‘възрастен, стар’, а гора първоначално означава ‘планина, възвишение’. В старобългарски има съществително матерьство ‘дълбока старост’ и глагол заматорѣти ‘да остарея, да стана на преклонна възраст’. Те са представители на балкано-латинските заемки в историята на българския език.
Сред историческите названия на Балкана са още Хем, Хемус, срещани с различен начин на изписване в гръцки и латински източници. Според учените те са от тракийски произход и са най-старите документирани названия на Стара планина.
Названията отразяват признаците ‘голям, висок’ и ‘стар’, за да подчертаят не само географското, но и историко-културното значение на Стара планина за българите.
*Марияна Цибранска-Костова e професор в Секцията за история на българския език на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при БАН.
