Ванина Сумрова*
Знаем още от началното училище, че в редица случаи правописът на дадена дума може да се провери чрез нейна форма или чрез сродна дума. Чрез формите зъби, градът, таралежа сверяваме правописа на последната съгласна на съществителните в ед. ч. зъб, град и т.н., а с думи като млад, воден, мраз – правописа на неударената гласна от корена на думите младеж, вода, мразовит и под.
Има обаче немалко думи, чийто правопис не може да се провери по друг начин освен в речник, т.е. правописът на такива думи трябва да се запомни наизуст. Обръщам внимание на няколко такива съществителни имена. Те са от чужд произход. Поради това част от тях се уподобяват на познати, родни думи, което довежда до погрешен изговор или правопис.
Думата шунка, влязла в езика ни от немски, се произнася неправилно с м вм. с н, като се уеднаквява с думата шумка със значение ‘лист от широколистно дърво’. Тази грешка откриваме и в производното прилагателно шумков вм. шунков (салам/колбас), както и в новата дума шумковар вм. шунковар ‘уред за домашно приготвяне на шунка’.
Формата полюлей за вид осветително тяло е погрешна. Правилно е да се пише и произнася полилей
– думата е гръцка по произход със значение ‘много елей, масло (за осветление)’, тя няма връзка с глагола полюлея.
Уредът, който използваме, за да изсушим мократа си коса, е сешоар. Думата произлиза от френския глагол sècher (суша), затова е погрешно тя да се изговаря и пише сушоар.
При заемките кренвирш (от немски) и флумастер,
грейпфрут (от английски) също се допускат грешки. Те се обуславят от нетипичните за езика ни съчетания от съгласни звукове и съответно по-трудното им произнасяне, което погрешно се „облекчава“ в кремвирш, фулмастер, грейпфурт или дори грейфурт.
*Д-р Ванина Сумрова е главен асистент в Секция за българска лексикология и лексикография към Института за български език при БАН.
