Мария ТОДОРОВА*
Замисляли ли сте се, че и текстовете си имат фасон? Впечатлението, което създава даден текст, зависи както от вида на буквите, междубуквията, междуредията и полетата, така и от спазването на правилата за графично оформление. Интервалите (шпации) например отделят думите една от друга и се поставят след пунктуационните знаци: точка, запетая, точка и запетая, удивителен знак, въпросителен знак и двоеточие. Отварящите кавички и отварящата скоба прилепват към следващата ги дума, а интервалът се поставя пред съответния знак.
Взаимната замяна на графично подобни символи е некоректна и може да породи многозначност. Кратката форма на притежателното местоимение в ж. р. се изписва чрез знака ѝ (уникод U+045D/U+040D). Замяната му с буквите й или и поражда двусмислици като: взе й (на нея/също и) книга за изпът.
Употребата на дълго (уникод 0150) и късо тире (дефис) също е свързана със смислова разлика. Дългото тире пунктуационно показва пропускане на част от изречението, отделя обособени и вметнати думи и изрази, прости изречения в състава на сложното, използва се при присъединяване, цитиране и при оформяне на пряка реч. То се огражда с интервали. Дефисът се използва при пренасяне на нов ред, при полуслято писане – що-годе; при степенуване – по-умен. Пред и след него няма интервали.
Официално приетият стандарт за графичния вариант на кавичките в български е: „ за отварящи (уникод U+201E) и “ за затварящи кавички (уникод U+201C).
Изборът на точните графични знаци често се пренебрегва заради клавиатурните подредби. Един от начините за въвеждане на липсващите в клавиатурата символи е чрез активиране на цифровата клавиатура и набиране на съответния уникод при задържане на клавиша Alt.
*Д-р Мария Тодорова е гл. асистент в Секцията за компютърна лингвистика в Института за български език при Българската академия на науките.
