Институтът по образованието представи напредъка по Националната научна програма за образователна трансформация

Институтът по образованието представи първите резултати и следващите етапи от изпълнението на Националната научна програма „Развитие на научните изследвания и иновациите в системата на българското предучилищно и училищно образование“ (2025 – 2030). Това стана по време на кръглата маса „Образователни профили и активно учене“, която се проведе в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.

Форумът събра представители на академичната общност, училища и експерти в сферата на образованието, които обсъдиха ролята на научните изследвания за модернизирането на българското училище.

Директорът на Института по образованието проф. д-р Галин Цоков представи архитектурата на образователната трансформация и отчете постигнатото по десетте компонента на Националната научна програма.  По думите му целта до 2030 г. е научните анализи да се превърнат в устойчиви държавни политики и стандартизирани училищни практики.

Пред участниците бяха представени и основните етапи на изпълнение на Програмата. През периода 2025 – 2026 г. фокусът е върху диагностика на потребностите, анализ на дефицитите, валидиране на инструменти и изграждане на първите дигитални корпуси и мрежи.

В периода 2027 – 2028 г. е предвиден по-широк обхват

и внедряване на разработените модели, а до 2030 г. – изграждане на устойчива образователна екосистема чрез интегриране на иновативни практики и технологии.

Представени бяха и първите измерими резултати от Програмата. До момента са анкетирани над 2000 педагози, разработени и внедрени са 29 иновативни модула, изготвени са 32 публични научни анализа, а 20 училища вече прилагат иновации и осъществяват директен трансфер на научни разработки в училищната практика.

Темата за научно обоснованите политики беше акцент и в участието на представители на Института по образованието в Осмата научно-практическа конференция „Образование за бъдеще – приемственост и перспективи“, организирана от Бургаския държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“ в рамките на същата Национална научна програма.

Директорът на дирекция „Оценяване в предучилищното и училищното образование“ Петя Петрова подчерта значението на Програмата като стратегически инструмент за повишаване качеството на образованието и за изграждането на надеждна аналитична основа при вземането на управленски решения.

Тя акцентира върху необходимостта от устойчиви механизми за научни изследвания, които да подпомагат развитието на политиките в предучилищното и училищното образование.

Експертът в дирекция „Оценяване в предучилищното и училищното образование“ д-р Георги Стайков представи основните изводи от Националния доклад по международното изследване TALIS 2024. Данните показват висока професионална удовлетвореност сред учителите –

65% са удовлетворени от заплащането си, а 91% оценяват положително сигурността на работното си място.

В същото време, анализът откроява редица предизвикателства пред системата, сред които са демографският натиск, недостатъчната подкрепа за младите учители, административната натовареност и влошаването на дисциплинарния климат в училище.

И на двата форума Институтът по образованието представи научни анализи и доказателства, които подпомагат разработването на ефективни образователни политики и насърчават въвеждането на иновации в българското училище.

Свързани статии:

Учители от Ловеч обменят опит във формиращото оценяване Български учители могат да кандидатстват за стипендии по програма „Фулбрайт“ Снимка на броя: По стъпките на Ботевата чета Повече ученици участват в олимпиадите по науки