И най-затворените деца обичат да играят

За втора поредна година бяха връчени Национал­ните награди за приобщаващо образо­вание под егидата на МОН. Целта на инициативата, организи­рана от Регионалния център за под­крепа на процеса на приобщаващото образование – София-град, е да отличи личностите и образователните ин­ституции, които създават подкрепя­ща среда за всяко дете. В този брой представяме Ана Ганчева-Александрова от столичния РЦПППО, която спечели  наградата „Психолог на годината“.

„Наградата, която получих, е голямо признание за мен от страна на колегите, които ме номинираха. Важно е да подчертая, че добрите резултати, които постигаме в работата си, са плод на труда, всеотдайността и отличното сътрудничество между целия екип на Регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващо образование – София-град. Дейността ни е многопластова и се извършва съвместно от всички нас. Никога не съм работила сама, а винаги в екип. Така че тази награда е оценка за работата на целия ни колектив, а не само за моя труд.“ Това казва Ана Ганчева-Александрова от Регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващо образование.

По образование тя е консултативен психолог,

като същевременно работи и като аналитичен психотерапевт в частна практика. В Регионалния център е от 2008 г. Почти от самото начало следи процеса на приобщаващо образование в България и е свидетел на извървения оттогава до днес път.

Ана Ганчева е категорична, че посоката е положителна. Това обаче не означава, че липсват елементи, които трябва да се подобряват. Днес децата със СОП успешно се интегрират в масовите класове и групи – нещо, на което преди двадесет години, при старта на този проект, обществото е гледало с  недоверие.

„Голямата трудност, която наблюдавахме тогава и се опитвахме да преодолеем, беше дискриминацията спрямо тези деца, отричането и трудното им приемане в масовите класове и в групите в детските градини — спомня си Ганчева.

„Това беше много дълъг път, който извървяхме всички — деца, родители, педагози и специалисти, докато обществото прие, че различните деца са част от нас и имат правото и способностите да бъдат наравно със своите връстници. Ясно помня, че през първите години повечето деца на допълнителна подкрепа бяха в училищна възраст, и то предимно с по-леки обучителни затруднения.“

В момента специалистите работят активно с деца още от първа група в детската градина (тъй като нямат право да обхващат деца под тригодишна възраст). Благодарение на това, че стигмата е разбита, все повече родители на малки деца търсят помощ своевременно. Това е изключително успешна практика и позитивна тенденция, тъй като голяма част от децата, получили навременна подкрепа, успяват да преодолеят затрудненията си и влизат в първи клас напълно самостоятелни.

Връщайки се назад в спомените си, Ана Ганчева разказва, че едно от най-големите предизвикателства в началото на кариерата ѝ като психолог в Регионалния център е било внедряването на новите разпоредби и политики за приобщаващо образование. Налагало се е заедно с колегите ѝ да прокарват непознати до този момент пътеки. Когато идва в Центъра директно от студентската скамейка, тя има късмета да попадне сред опитни специалисти, които я въвеждат в професията. Излизайки от университета, тя

няма практическа подготовка за работа с деца с различни проблеми.

Всичко, което научава впоследствие, дължи на подкрепата на своя екип и на постоянните усилия, които полага. През първите години специалистите не разполагат с почти никакви материали, литература или оборудвани кабинети. Посещавали са училищата и детските градини буквално само с лист и химикал. Така започва тогава дейността на психолога с децата.

Години по-късно пандемията от COVID-19 изправя екипа пред нови усложнения. До този момент никой от тях не е работил онлайн, липсват и подходящи дигитални материали за този вид дейност. И отново всички педагогически специалисти, с безрезервната подкрепа и помощ от ръководството на Регионалния център започват да търсят верния път.

„Това беше наистина дълъг процес – подчертава Ана Ганчева. – За съжаление, все още чувам от колеги и приятели, че на някои места в страната тези предразсъдъци упорито се срещат. Надявам се тази информация да е неточна и приемствеността, която вече е факт в нашата община, скоро да достигне до всяко кътче на България.“ РЦПППО – София-град, развива няколко основни дейности. Една от тях е работата на Регионалния екип за подкрепа за личностно развитие, който

изготвя оценка на индивидуалните потребности на всяко дете,

за което е постъпило заявление от родител. Тази оценка определя дали детето се нуждае от допълнителна подкрепа в учебна среда, от какви специалисти има нужда, както и какъв да бъде интензитетът на тази подкрепа.

Друга дейност, която екипът развива много успешно от десетина години, е методическата подкрепа. Когато родителите или екип за подкрепа за личностно развитие в самото училище или детска градина срещнат трудности при справянето с дадена ситуация, те викат на помощ Ана Ганчева и нейните колеги. Специалистите от Центъра влизат в ролята на медиатори, чиято цел е да окажат съдействие на педагози, специалисти и родители в името на добруването на децата в образователните институции. Ана Ганчева подчертава

изключителното значение на учителя за всяко дете.

Понякога самите педагози имат нужда от морална и професионална подкрепа, тъй като работата им е изключително трудна, но и с голямо значение.

„Твърде често учителите не осъзнават огромния си принос. Те често поставят пред себе си твърде високи очаквания и изисквания. Не всички педагози имат опит с деца с увреждания и понякога се надяват, че ще успеят напълно да наваксат пропуските на детето. Когато то не може да достигне общата норма на класа, учителят понякога преживява това като личен неуспех. Най-важното, което той дава на детето обаче, е отношението.

Често най-съществените неща са невидими и няма как да се измерят количествено.

Контактът и емоционалната връзка с детето са най-добрият ресурс. Когато едно дете се чувства прието, отива спокойно на училище или на детска градина — ето това е най-високата оценка за работата на учителя. Тези хора наистина заслужават нашата признателност и дълбоко уважение.“

Другите и може би най-важни хора, без които успехът на децата е невъзможен, са техните родители. „Те са нашите най-важни партньори. Само и единствено в тясно сътрудничество с тях нещата могат да се развиват в положителна посока“, споделя психологът.

Друга инициатива, която Регионалният център предлага от две години и в която активно участва Ана Ганчева, е програмата за консултиране на семейства. Родителите на деца със затруднения често преминават през изключително тежки емоционални периоди, а до този момент липсваше институция, която да им предложи специализирана психологическа помощ. Напълно очаквано в такива моменти

майките и бащите насочват всичките си усилия към децата и оставят собствените си нужди на заден план.

Често семействата са объркани и нямат ясна информация какви са възможностите за подкрепа в училищна среда. Всеки родител, който изпитва нужда от консултация или информация, може да се обърне към членовете на екипа. Всеки човек преминава през различни кризи и е изключително важно в такъв момент да знае, че не е сам.

„Всяко дете притежава потенциал, но понякога е нужна допълнителна работа, за да успее да го реализира. Всяко дете има различни потребности, свои силни и слаби страни. Една от първите ни задачи е да установим кои са те. Не можем да сравняваме дете с дефицит на вниманието с дете от аутистичния спектър например и да работим по еднакъв начин с тях“, категорична е Ганчева.

Когато се среща с ново дете, първата задача на психолога е да създаде топла емоционална връзка с него и да изгради отношение на доверие. Независимо от трудностите на ученика, за да започне какъвто и да е терапевтичен процес, е необходимо той да допусне до себе си човека, с когото работи — бил то педагог или друг специалист.

Терапевтичната работа в частния кабинет може да има съвсем различни цели от дейността на психолозите на място в институциите. Една от основните задачи на специалистите в образователната система е

да помогнат на детето да се приобщи към изискванията на средата.

На такова място е невъзможно да се провежда чист психоаналитичен процес. Дейността на училищния психолог обхваща когнитивната, социалната и емоционално-поведенческата сфера на развитие.

В тази професия няма унифициран подход. Към днешна дата Регионалният център, както и повечето образователни институции, осигуряват богат асортимент от материали, които дават възможности за прилагане на различни практики. В един добре оборудван кабинет задължително има кът за учебна дейност, както и пространство за игра или релаксация. Децата имат остра нужда от предвидимост, структура и ясни правила. Постепенно те се научават да следват реда в детската градина или училището. Езикът на децата е играта. През нея те общуват и трупат социални умения. Дори най-затвореното и некомуникативно дете има своя игра – независимо дали тя е хаотична, или стереотипна. И именно това е моят личен път към тях.“

Искала ли е някога да напусне работа?

В един труден в личен план период Ана решава за кратко да излезе извън училищната система. Само след няколко месеца далеч от децата обаче разбира, че истинското ѝ място е точно там – при тях. Никога не е планирала друга кариера. Още от юношеските си години знае, че иска да бъде психолог и да се занимава с психичното здраве. Развива и частна практика, в която работи с възрастни и юноши. Тази дейност е съвсем различна от ангажиментите ѝ в Регионалния център, но по специфичен начин двете сфери взаимно се допълват.

„Така че дали някога съм искала да напусна? Всъщност не. Тогава просто имах нужда от творческа пауза, ако мога така да я нарека. Нашата професия носи огромна благодарност. Ние преживяваме всеки успех на децата като личен празник. Смятам, че всеки, който избира да остане в тази сфера — независимо дали е учител, логопед, психолог или ерготерапевт, и работи с тези специални деца, приема дейността си като кауза и мисия. Да помагаш на онези, които са различни, които са в беда или понякога остават неразбрани от околните, е нещо, което не може да се върши без голямо сърце. Борим се да има достойно място за всяко дете. Поклон и адмирации към педагогическите специалисти, които работят всеотдайно и с  желание, както и на родителите, които се посвещават на децата си. Защото, когато има такова отношение, нещата се случват, независимо колко е трудно“, казва Ана Ганчева.

Свързани статии:

Децата се учат едно от друго Подхождаме индивидуално към всяко дете в партньорство с родителите Приобщаването започва с отворена врата и хора с големи сърца Логопедът Десислава Георгиева: „Навсякъде използваме индивидуален подход към децата“