Доц. Мариана Борукова, председател на Българската асоциация „Спорт за учащи“: Основната ни цел е да ангажираме повече ученици

Доц. д.н. Мариана Борукова е председател на Българската асоциация „Спорт за учащи“. Тя е ръководител на катедра „Баскетбол, волейбол, хандбал“ и преподавател във факултет „Педагогика“ при Националната спортна академия „Васил Левски“.

Доц. Борукова е и национален координатор по баскетбол за „Спешъл олимпикс“ – България, както и спортен съветник за „Спешъл олимпикс“ – Европа/Евразия. Завършва програма „Фулбрайт“ в UMass Boston в направление „Образование“ с проект на тема „Обединени спортове, интеграция и развитие в България“.

– Доц. Борукова, в средата на януари се проведе Общото годишно и отчетно събрание на Българската асоциация „Спорт за учащи“. Каква бе 2025-а за ученическия спорт – у нас и на международните терени?

– В Общото събрание се включиха почти всички членове на БАСУ. През 2025 г. Българската асоциация „Спорт за учащи“ беше много активна. Първото направление са ученическите игри. В различните им етапи участват близо 100 000 деца от цяла България. Това е най-масовото спортно събитие в България, което се провежда всяка година. Победителите от тях могат да участват на международни състезания. За учебната 2025/2026 г. към Ученическите игри за първи път е включен и шахмат за I – IV клас. Като научен работник, си водя статистика. Тя показва, че в Ученическите игри най-силно е присъствието на ученици от V до VII клас, като момчетата са почти два пъти повече от момичетата. После обаче става трудно да обхванем учениците от VIII – X клас. След смяната на училище след VII клас започват да се отливат от спорта. Броят на момичетата спада плавно с по 1/3 за възраст, а на момчетата – с 20%.

Следващото направление, в което БАСУ провежда спортни събития, е Държавният спортен календар. В него са включени различни състезания по спортове, които не са част от ученическите игри. Най-често те са за I – IV клас, за които не са включени надпревари в ученическите игри. За учебната 2025/2026 г. в Държавния спортен календар са включени 17 спортни събития. Основната ни цел е да ангажираме повече ученици. Затова се опитваме да включим различни спортове. Най-масовите и мащабни спортни събития са по  чиърлидинг и фестивалът „Утринна гимнастика“ в Ямбол, който се провежда по инициатива на зам.-кмета по спорта Енчо Керязов и в партньорство с МОН, ММС, Община Ямбол и Националната спортна академия „Васил Левски“.

– Според Вас на какво се дължи отпадането в VIII – IX клас?

– Най-вече на смяната на училището. Един от начините за приобщаване в училище е спортът и възможността да се насочиш към клубовете по интереси, които се предлагат в училището. Ако учителите и директорите създават повече такива клубове, децата ще могат по-лесно да се интегрират. Учебният процес и твърде кратките междучасия не създават големи възможности за създаване на приятелства. Спортът ти дава възможност да се докажеш, да се интегрираш по-бързо, да бъдеш разпознаваем, а това е нещо, което търсиш в новото си училище. Затова може би в VIII клас момчетата не отпадат толкова рязко. За тях спортът е обединяващ фактор. С всички идеи, които искаме да реализираме, се стремим да подпомогнем участието на децата в повече спортни състезания.

Като цяло, данните сочат, че през последните години поддържаме еднаква бройка участници в ученическия спорт. Няма как да я увеличим, без да включваме и децата от начален етап. Стремим се да задържим същата бройка, тъй като и броят на обучаващите се намалява заради демографските проблеми в страната.

Искам да отбележа, че през учебната 2024/2025 г. бе прието правилото един ученик да може да участва само в един вид спорт. Така имаме реална представа за бройката участници. Това подтиква и учителите да бъдат по-активни и да търсят повече деца, които искат да спортуват и да участват в различните състезания, които организираме. Това лято изнесох данни пред Комисията за ученически спорт за София, които показват, че разликата с учебната 2023/2024 г., когато за последно едно дете можеше да участва в няколко спорта, е само около 100 ученици.

 – Има ли и нови спортове, които сте включили в Държавния спортен календар?

– Международната федерация за ученически спорт (ISF) е с ново ръководство от година, което се зае да разшири кръгозора на Ученическите игри. В спортния календар вече имаме шест спортни събития – четири световни първенства, световна купа и Гимназиада. Миналата година за първи път се проведе световно първенство по голф в Мароко, на което имахме двама участници – Димитър Друмев от Варна и Матей Матеев от София. Те се представиха отлично в своята възрастова група и заеха съответно IV и XII място. Тяхното отлично представяне ни даде повод тази година да заложим в Държавния спортен календар на България и голфа.

Тази година ще се проведе и първото ученическо състезание по пикълбол. Добавихме и възможност за деца с интелектуални затруднения. За първи път те ще могат да участват в състезания по обединен баскетбол 3х3, като участват две деца с интелектуални затруднения (атлети) и едно в норма (партньор). Чрез ученическия спорт можем да се опитаме действително да интегрираме тези деца.

По време на участието ми в проект на програма „Фулбрайт“ в САЩ установих, че винаги паралелно на състезанията за деца в норма организират и за деца със специални потребности. Залага се на модела на обединените спортове. Исках да науча повече за тях и по-конкретно за обединения баскетбол. Практическият опит и знанията, които получих в САЩ, ми показаха, че тези деца могат да се чувстват комфортно в училищната среда чрез спорт. Ангажираността ми към тази кауза беше и една от причините да поема поста на председател на БАСУ. Аз съм национален координатор по баскетбол за „Спешъл олимпикс“ в България, спортен съветник за „Спешъл олимпикс“ – Европа/Евразия, за обединен баскетбол.

 – БАСУ отговаря и за Международния спортен календар. Казахте, че има шест събития. Какви са те и как се подкрепя участието на българските отбори?

– Вече споделих за голфа. Освен него тази година ще се проведе и Гимназиада в Мексико, която включва спортове, които нямат отделни световни първенства. Ако няма изненади, би трябвало да има 22 вида спорт и 5 параспорта, но могат да участват и деца с интелектуални затруднения,  което показва, че сме на правилен път. Аз, като представител на Българската асоциация „Спорт за учащи“ и член на борда на директорите на Европейската федерация за училищен спорт(ESSF), по време на заседание изразих желанието си да разширим спортния календар, както и да включим обединените спортове, започвайки с баскетбола. Той е най-популярен, част е от учебната програма на всички държави, най-достъпен е, а и комуникацията между учители, атлети и партньори е по-лесна с оглед на по-малките размери на терена спрямо футбола. При пет на пет обединен баскетбол участват трима атлети и двама партньори. Очаквам да има развитие по темата.

Предвид многото спортни събития, заложени в спортния календар на ISF миналата година, отборите, които участваха на Гимназиадата, бяха изцяло финансирани от ММС, а двата отбора, които участваха на световното първенство по волейбол, се самофинансираха. Разбирате, че за ММС е невъзможно да финансира толкова спортни събития, затова тази година се финансират  участията на отборите по баскетбол, волейбол и хандбал, докато отборите по тенис на маса, лека атлетика и бадминтон, които искат да участват на Гимназидата, трябва да се самофинансират. Но практиката показва, че в този случай отборите си намират спонсори, а и общините активно помагат.

– Как участието Ви в борда на директорите на ESSF подпомага българския ученически спорт?

– Като част от ръководния орган на европейската структура, съм в кухнята на организацията и по-лесно можем да бъдем убедителни, по-близко до информацията кои спортове са актуални и е по-добре по презумпция да участваме. Това дава и повече възможности България да кандидатства и да бъде домакин на европейски състезания. Имаме желание и ще направим това. На последните състезания в Мароко и Китай бяхме само три европейски държави. Това показва, че Европа има нужда от местни състезания. Като представител на баскетболната сфера, мога да гарантирам, че имаме възможност да организираме перфектни европейски състезания, които биха били достъпни за всички ученици от страната. За разлика от световните, на които имат право да участват само шампионите.

Вече имаме желаещи отбори от различни училища в страната да участват на европейското по хандбал в Скопие, по баскетбол в Белград, по футзал в Баня Лука.

– Заедно с Министерството на младежта и спорта заявихте желанието страната ни да бъде домакин на състезания от календара на Международната федерация за ученически спорт (ISF). При какви условия може да се случи това? Кои състезания има възможност да се проведат в у нас?

– Досега България е била домакин на Световната купа по бадминтон, която се провежда в София през 2010 г. В конкуренция с пет държави бяхме одобрени да бъдем домакин на Световното първенство по баскетбол до 15 години през 2027 г. То ще се проведе в новото спортно бижу в Самоков – „СамЕлион“, в рамките на 10 дни. Очакваме приключването на някои технически процедури, за да можем да сформираме организационен комитет и за започнем работа по събитието. Прогнозираме към 500 – 550 участници на това първенство.

– Миналата година организирахте първото градско състезание „Учители в действие“, което бе реализирано по проект по програма „Спорт за всички“ към Столична община. По какви други проекти кандидатствате?

– Това беше първият проект, който направих за БАСУ. Той бе инспириран и разработен по модел на Световното първенство за учителите по физическо възпитание и спорт. Благодаря на Столична община за доверието. Това показва, че идеите ни са реализуеми и има нужда от подобни събития и по-различен тип състезания. В момента подготвяме нов, отново много различен проект към Столична община, с който ще кандидатствам лятото.

Работим и по разработването на проект и по програма „Еразъм+“. Вярвам, че включвайки и такива възможности, можем да разширим мащаба на ученическия спорт и да излезем от параметрите на България. Към момента БАСУ разчита на досег с учениците само на състезанията на областен, зонален и финален етап. През останалото време нямаме такъв.

В модела на Световната и на Европейската федерация всички държави имат и образователни модули за образование по време на състезанията. В България това все още липсва. Целта ни ще бъде да въведем образователна част на финалните етапи на ученическите игри. Освен състезателен елемент те трябва да имат и образователен характер. Могат да бъдат включени занимания, свързани с правилно хранене, здравословен начин на живот, необходимостта от спорт, необходимостта от защита на детето, когато е в различна от семейна и училищна среда. Ще се стремя да реализирам тази идея в рамките на останалите четири години от моя мандат.

Първата стъпка е БАСУ да бъде партньорска организация на проект по „Еразъм+“, и вече работим в тази насока.

– Какви други цели си поставяте за тази или за следващите четири години?

– Обновяваме сайта на Българската асоциация „Спорт за учащи“, като се надявам да бъде готов до края на февруари. Една от големите ми цели е да направим дигитализация във всички етапи на ученическия спорт. Това ще бъде много по-лесно и достъпно и ще гарантира прозрачност. Приехме ново лого.

Преди да има възможност за цялостна дигитализация, може да се направи платформа, която да служи само за финалните етапи и на нея да могат да се качват всички необходими документи – пълномощни, информирани съгласия от родител за използване на снимки. Тази година за финалите ще направим информирано съгласие за използване на снимки и на видеа, както и за хранителни изисквания на участниците. За учителите по физическо възпитание и спорт ще добавим форма за съгласие да бъдат настанени с друг в стая, а ако не желаят, ще трябва да си доплатят. Всичко това значително ще улесни организаторите.

Щастлива съм да споделя, че имаме трима спортни посланици на Ученическите игри –  Александър Везенков, Боряна Калейн и Валери Божинов. Те ще бъдат връзка между учениците и елитния спорт. Ще има специална секция с тях на сайта, а разбира се, когато имат възможност, ще участват в нашите събития.

– Трябва ли да има занимания и за най-малките – в детските градини?

– В детските градини се реализират краткотрайни занимания по различни проекти на МОН и ММС. Те са достатъчни, за да запалят децата към спорта, но смятам, че там трябва да има и квалифицирани кадри от областта на спортната наука, които да поемат от заниманията поне в началото. Би било добре, ако във всяка градина има и по един учител/инструктор по физическо възпитание и спорт.

Мога да дам пример с моето направление. В момента в много от столичните детски градини деца от 4- до 6-годишна възраст практикуват минибаскетбол. Това показва, че е обичан  и достъпен спорт.

– Как се финансира дейността на БАСУ?

– БАСУ е сдружение с нестопанска цел и не получаваме бюджетно финансиране. Средства се осигуряват, след като разработим два проекта към Министерството на младежта и спорта. От тях получаваме финансиране за провеждане на Ученическите игри, Държавния спортен календар и за материално-техническо оборудване, което ни е необходимо.

Във връзка със Световното първенство по баскетбол в България ще се стремим да намерим спонсори. Надявам се това събитие да активира спонсорство към ученическия спорт.

– От кого получавате подкрепа за провеждането на Ученическите игри и участието на български отбори в световни ученически надпревари?

– Основната подкрепа, която получавам, е от експертите в Министерството на младежта и спорта, от МОН. Министрите, с които имах възможност да работя – г-н Глушков и г-н Пешев, имаха много положително отношение към ученическия спорт и много ни съдействаха. Във всяко от 28-те регионални управления на образованието в страната има експерт, който, като представител на МОН, трябва да помага и съдейства за организирането на ученическите игри. Общините също ни помагат. По време на общото събрание обърнах внимание, че съм възхитена от труда на хората, които организират ученическите игри по места. Те работят в добра координация с РУО, с общините, с местната власт, с кметовете, с федерациите. Най-важното е да има желаещи хора да правят това.

Срещаме голяма подкрепа от федерациите по баскетбол, волейбол, хандбал, тенис на маса, бадминтон, лека атлетика, шахмат. Изключителна подкрепа получаваме и от Българския футболен съюз. Винаги ни сътрудничат, ако ги потърся.

Най-големият партньор на Ученическите игри по отношение на материална база е Националната спортна академия. Не знам как бихме се справили без тях. Когато нямаме достатъчно съдии, студентите в НСА винаги се включват. Добрата материална база и кадри винаги са гаранция за добра организация на спортно събитие. Тази година за първи път БФ „Волейбол“ ни предостави за ползване зала „Христо Ботев“, което беше голям празник за участниците.

Има училищни директори, които също ни съдействат с подсигуряването на материална спортна база за провеждането на различни състезания или за технически конференции.

– За финал, как виждате развитието на ученическия спорт през следващите години?

– Това, че съм била професионален състезател, е едно от нещата, което ме мотивира да се занимавам с ученическите игри. Професионалният спорт е нещо много хубаво като успехи, като реализация, като популярност, но не може всеки да се докосне до него.

През последните 20 години нещата много се промениха и считам, че в ученическия спорт има голям потенциал. Смятам, че той ще бъде още по-популярен и ще бъде съсредоточен като клубове в самите училища.

Преминаването на едносменен режим ще даде възможност учителите по физическо възпитание и спорт да си създадат клубове. Повечето от тях завършват университета с две специалности – учител и треньор по вид спорт. Така, следобед, когато имат свободно време, ще могат да работят с учениците по вида спорт, в който им е силата. Затова очаквам по-добро бъдеще за ученическия спорт и да бъде по-целенасочен. Биха могли да се правят ученически атлетически лиги, а спорният календар да се разрасне с участниците, а защо не и със спортовете.

Свързани статии:

Гл.ас. д-р Тервел Пулев: Животът е училище (ВИДЕО) Без инженерна интелигенция забравете за икономическо развитие Проф. д-р инж. Илия Железаров, ректор на Техническия университет – Габрово, пред в. „Аз-буки“: Дистанционни инженери няма Лилия Христова – директор „Образование и младежки дейности“ в Община Варна, пред в. „Аз-буки“: Разкриваме нови детски градини в центъра