Бобрите се завръщат в България

След повече от век и половина отсъствие бобрите отново се появиха по българските реки, показва изследване на учени от Института по биологично разнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ – БАН). Археологически данни сочат, че те са били обитатели на Дунавската равнина още преди 5000 години, но през XIX век видът изчезва заради лов и унищожаване на местообитанията.

Днес в Европа се срещат два вида бобри. Единият е европейският бобър (Castor fiber), който е естествен за континента. Другият вид е северноамериканският бобър (Castor canadensis), който е чужд инвазивен вид. Този бобър за пръв път е пуснат в Европа през 30-те години на ХХ век във Финландия. Двата вида изглеждат по сходен начин и по онова време не е било ясно, че са отделни видове. След това първоначално въвеждане в Европа нови популации се обособяват от избягали от зоопаркове животни в Белгия, Люксембург и Германия.

Първите научни съобщения за завръщане на бобрите в България са от 2020 г. за района на Природен парк „Русенски Лом“.

Предполага се, че това са животни от извършени реинтродукции на бобри в р. Олт в Румъния. За съжаление, по наличните наблюдения с ловни фотокамери (фотокапани), които представляват нощни чернобели снимки и видеа, не може със сигурност да се определи кой от двата вида се заселва у нас. Това поставя и основния въпрос – северноамериканскиили европейски бобър се е настанил по поречието и някои от притоците на река Дунав.

Първата цел, която си поставят учените от ИБЕИ – БАН, е да установят вида и произхода на бобрите, а след това да преминат и към тяхното проучване и опазване. Историята става още по-интересна, защото проследява процеса на самовъзстановяването на вид, който е ключов „инженер“ на екосистемите – променя речните брегове, създава нови местообитания и влияе върху биоразнообразието.

Eкип от млади учени от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН (ИБЕИ – БАН) провеждат системни изследвания на бобрите в България в периода 2022 – 2025 г., използвайки най-модерните и иновативни методи за биомониторинг. Генетичен анализ на ДНК от околната среда (eDNA) събират вода от водоеми, в които се срещат животните, и дървесни стърготини от нагризани дървета. От тях извличат ДНК, за да определят вида на борбите и техния произход.

Теренни наблюдения и оглед с помощта на дрон по бреговете на река Дунав и притоците му – учените извършват класически обходи пеша или с лодки и каяк и записват нагризани дървета, следите на бобрите и техните бърлоги. Паралелно се използват безпилотни летателни апарати (дрон/UAV), които заснемат бреговата растителност и позволяват картографиране на следите на бобрите от въздуха.

Младите учени от ИБЕИ – БАН, са представили резултатите от своите изследвания пред няколко специализирани научни форума в чужбина и са публикували две научни статии в международни научни списания с висок импакт-фактор.

Свързани статии:

Първи находки на панцерни щуки у нас Вода ще газим, жадни ще ходим Учени създадоха бактериален препарат с пестицидно действие Зелените клетъчни фабрики