Таланти в езиковите задачи

Обявиха призьорите в Седмото състезание по компютърна лингвистика, организирано от Секцията по компютърна лингвистика към Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ към Българската академия на науките. Надпреварата е съвместна инициатива на учени от Секцията и от Института по математика и информатика – БАН,  както и членове на Националната комисия за организиране и провеждане на Ученическата олимпиада и Националното състезание по лингвистика.

Състезанието по компютърна лингвистика е част от проекта „Написаното остава. Пиши правилно!“,

както и от Националния календар за изяви по интереси на децата и учениците на МОН.

Тази година в него се включват 67 участници от 35 училища от 20 населени места в страната, както и двама участници от чужбина. Най-многобройни са състезателите от областите Варна (12), София и Пловдив (по 9), Бургас (8), Добрич и Ловеч (по 6) и др. През 2024 г. се включиха рекорден брой състезатели – 100 участници от България от 44 училища от 24 населени места, както и двама участници от чужбина.

Организаторите отчитат, че за поредна година Състезанието е изключително оспорвано и с минимална разлика между класираните на челните места. Освен ученици от V до XII клас в него се включват и петима състезатели, завършили училище. Те решават онлайн три задачи чрез Образователната платформа на Института за български език към БАН.

Първо място във възрастовата група V – VIII клас

печели Сияна Димитрова (VIII клас, Профилирана природо-математическа гимназия „Нанчо Попович“, Шумен), която постига от трите задачи 106 от максималните 120 точки. Нейни подгласници стават Теодор Мейер (VIII клас, 9. френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“, София) със 103 точки и Радостина Борисова (VII клас, Национална гимназия за древни езици и култури „Константин-Кирил Философ“, София) с 88 точки.

Поощрителни награди за участници с над 65 точки са присъдени на Калоян Димитров (VII клас, НГДЕК „Константин-Кирил Философ“, София, 85 точки), Александър Вълчев (VI клас, ППМГ „Нанчо Попович“, Шумен, 79 точки), Киара Кръстева (VI клас, МГ „Акад. Кирил Попов“, Пловдив, 79 точки), Ралица Иванова (VII клас, ППМГ „Добри Чинтулов“, Сливен, 76 точки), Никол Николова (VIII клас, МГ „Акад. Кирил Попов“, Пловдив, 71 точки) и Марина Маринова (VIII клас, МГ „Баба Тонка“, Русе, 69 точки).

В групата IX – XII клас

победител със 110 точки е Стефан Ступак (IX клас, Училище „Жана д’Арк“, Нанси, Франция). След него се нареждат Сияна Павлова (XI клас, Първа частна математическа гимназия, София) „ 107 точки, и Марина Кънева (XI клас, ПМГ „Атанас Радев“, Ямбол) – 104 точки.

Поощрителни награди за участници с над 90 точки заслужават Калина Иванова (XI клас, НПМГ „Акад. Любомир Чакалов“, София, 102 точки), Александра Атанасова (XI клас, ЕГ „Проф. д-р Асен Златаров“, Хасково, 100 точки), Велислав Джелепов (XI клас, МГ „Акад. Кирил Попов“, Пловдив, 99 точки), Преслава Добрева (XI клас, ППМГ „Добри Чинтулов“, Сливен, 98 точки) и Румяна Сивова (XII клас, МГ „Акад. Кирил Попов“, Пловдив, 96 точки).

Задачите и решенията ще бъдат публикувани на 12 май 2025 г.

без състезателен характер, съобщават още организаторите.

Те отчитат и някои интересни статистики: 57% от участниците са момичета и 43% – момчета. А средният резултат от състезанието при момичетата и момчетата е напълно равен – около 50%. Преобладават участниците от природо-математически (28%) и от математически гимназии (26%), следвани от тези от езикови гимназии (17%), като останалите 29% участници са от други училища.

Най-добре са се представили учениците от математически гимназии със среден резултат 57%, следвани от учениците от природо-математически гимназии – 55%, от езиковите гимназии – 51%, и от останалите училища – 46%.

Разликите са малки, което показва, че състезанието не изисква специализирана подготовка и е подходящо за ученици от училища с различни профили, коментират от Института за български език.

Най-трудна за участниците се оказва първа задача,

която е свързана с многозначност при разпознаване на реч. На нея средният резултат е около 37%. За сравнение при втората задача, свързана с разлика между последователност от символи, изчислена като брой операции, и на трета – свързана със синтактичен анализ, резултатите са значително по-високи, като са съответно 59% и 63%.

Резултатите на двете възрастови групи също са близки. При тези от V – VIII клас средното постижение е 52%, а на по-големите от IX – XII клас – 57%. Завършилите училище отбелязват среден резултат от 40%.

Отличените в VII състезание по компютърна лингвистика ще бъдат наградени на 12 май

от 11 ч. в зала „Акад. Иван Евстратиев Гешов“ на  Българската академия на науките. Първата награда ще връчи председателят на Академията чл.-кор. Евелина Славчева, а в церемонията ще участват и представители на науката и бизнеса.

Програмата предвижда и лекция на проф. д.н. Стоян Михов от Института по информационни и комуникационни технологии „ БАН, на тема „Как да научим машината да говори като хората: невронен синтез на българска реч“. В нея ще бъдат представени принципите, залегнали в разработения невронен синтезатор на българска реч NeuralSpeechLab. Синтезаторът е в състояние да генерира реч с качество, което трудно се различава от естествената реч в реално време дори на мобилни устройства.

Награждаването на победителите в Състезанието се организира с подкрепата на ГД „Писмени преводи“ на Европейската комисия, фондация ЛЕРАИ, “Ай Би Ем“ България и Националния дворец на децата.

Свързани статии:

Имат ли езикознанието и математиката допирни точки Мечтите не бива да останат просто мечти Фолклорни ритми край морето Рекорден брой участници на XXVII издание на националния конкурс „Млади таланти“ (обновена)