
Когато излиза книгата му „Система на българското вещно право“, проф. Петко Венедиков е принуден от властта да я унищожи. Нареждат му да го направи, с абсурдния аргумент, че може да не е вредна, но затова пък е безполезна. Венедиков взима книгите и ги предава на един месар, а с получените пари си купува чифт обувки.
Историята разказва самият професор в запазена лента от миналия век, станала част от новия документален филм на режисьора Иван Алексиев – „Петко Венедиков. Спомени от българския ХХ век“.
На премиерата във Филмотечно кино „Одеон“ публиката аплодира не само сценариста на филма – доайена на българската филмова критика проф. Вера Найденова, която отпразнува 90-ата си годишнина, но и въздействащия разказ за респектиращ с познанията си юрист, уважаван университетски преподавател и достоен човек, в чийто живот може да се огледа цялата история на България през XX век.

Продуцентът Илиян Джевелеков („Мирамар филм“) признава, че е силно впечатлен от личността на Венедиков, а режисьорът Иван Алексиев изказва надеждата си, че документалният филм няма да остави зрителите равнодушни.
С кадрите, дело на операторите Калоян Николов и Петър Драганов, монтажа на Александра Фучанска и текста, озвучен от актрисата Гергана Стоянова, българската публика съпреживява както сложната съдба на Петко Венедиков (1905 – 1995), така и наситената с войни, смени на правителства и исторически обрати съдба на родината през този период.
Сюжетната линия се проследява едновременно документално – посредством архивни снимки, документи и запазени кадри от миналото, но и игрално – актьорът Пенко Господинов влиза в ролята на Венедиков. За съвременните студенти по право от Софийския университет би било любопитно да чуят и мненията на своите преподаватели – доц. д-р Венцислав Петров и гл. ас. д-р Тихомир Рачев, интервюта с които също са включени във филма.
Вдъхновена от книгата на Венедиков „Спомени“, документалната продукция представя професора и чрез родословното му дърво и обществените фигури в неговото обкръжение.
Както отбелязва при преиздаването на „Спомени“ през 2019 г. проф. Михаил Неделчев, „всяка родствена фигура, описана в спомените на Венедиков, е важна историческа фигура в нашата история“. Зрителите на филма се запознават с рода на професора по бащина линия – Венедикови, но и с авторитетните личности от майчиния му род – Генадиеви. Достатъчно е само да споменем, че вуйчо му Павел Генадиев, е издател на литературно-художественото списание „Художник“ и на Яворовите „Безсъници“, а другият му вуйчо – Никола Генадиев, е не само политик от Народнолибералната партия, стамболовист, но и изявен оратор.
Впечатление правят запазените кадри с Александър Стамболийски, срещата на Венедиков със Симеон Радев, влиянието на Стефан Стамболов. И ако всички те са част от историята на България, можем със сигурност да твърдим, че и проф. Венедиков има запазено място там. От една страна, заради следата, която оставя в родната правна книжнина – по думите на доц. д-р Венцислав Петров той е съставил първите пълни учебни курсове по римско право, по вещно право и наследствено право. От друга страна, заради достойнствата на собствената му личност, които се проявяват и във филма.
В една от сцените става ясно, че като преподавател по право и декан на Юридическия факултет на Софийския университет, професорът е харесван и уважаван от студентите си. Героят на Пенко Господинов разказва, че след 9 септември 1944 г. започва да усеща различното отношение на властта заради нежеланието му да се приспособи към новата „стилистика“ в преподаването, и започва да мисли да я промени. Решава, че ще включи в лекциите си поне имената на вождовете на комунизма. Но когато влиза в аудиторията, вижда лицата и вперените в него погледи на студентите и така и не успява да осъществи намерението си.
Властта обаче реализира своите планове.
През 1949 г. проф. Петко Венедиков е отстранен от Юридическия факултет и пренасочен към адвокатурата. По-късно, отново по идеологически причини, е пенсиониран и като адвокат. Неговата дъщеря Теодора Венедикова се включва активно в създаването на лентата, в която се появява с разказите и спомените си. Тя присъства на премиерата на филма и според нея периодът от 1949 до 1989 г. е напълно загубен за баща ѝ като специалист.
Проф. Петко Венедиков обаче не се отказва от своите интереси. Превежда различни автори, събира речи на световни оратори и написва „Спомени“. За да остави за наследниците си достатъчно материал, чрез който по своя увлекателен начин да провокира желанието им да творят.
Документалният филм „Петко Венедиков. Спомени от българския ХХ век“ е само малка част от изпълненото послание. „Вярвам, че младите хора ще научат точно това от филма – че въпреки всичко не бива да се отказват от мечтите си“, казва режисьорът Иван Алексиев.
Продукцията, финансирана от Националния филмов център, ще бъде показана на 19 декември в рамките на 29-ото издание на фестивала за българско документално и анимационно кино „Златен ритон“ в Пловдив.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg






