Определянето на размера на паричното обезщетение за безработица е ключов елемент от системата за социална защита в България, като гарантира минимален доход за лицата, останали без работа, и се основава на ясни правила, заложени в закона. В статията ще разгледаме как се изчислява този размер, какви особености могат да възникнат при определени случаи и какви процедури следват при отпускане, изменение или възстановяване на обезщетението.
Дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход,
върху който са внесени или дължими осигурителни вноски за фонд „Безработица“ за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица, определен със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за всяка календарна година.
Когато в периода, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, се включва време, което се зачита за осигурителен стаж, без да се дължат осигурителни вноски, или през което лицето не е осигурено за безработица, при определяне на осигурителния доход се вземат съответно:
– за времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете, на неплатен отпуск за временна неработоспособност и за бременност и раждане и на неплатен отпуск до 30 работни дни през една календарна година – среднодневната минимална работна заплата за страната за съответния период;
– за времето на платен отпуск за временна неработоспособност и за бременност и раждане, както и отпуска при осиновяване на дете до 5-годишна възраст – доходът, от който е определено паричното обезщетение по правоотношенията, по които лицето е осигурено за безработица;
– за времето, зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание на международен договор, по който Република България е страна – среднодневната минимална работна заплата, установена за страната за съответния период;
– за времето, през което лицето не е осигурено за безработица – среднодневната минимална работна заплата за страната за съответния период.
Паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт.
Разпореждането се издава в 14-дневен срок от приемане на заявлението или от деклариране на съответните обстоятелства.
Длъжностното лице може да измени или отмени влязлото в сила разпореждане, когато:
– са представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение;
– паричното обезщетение е неправилно отпуснато или неправилно е отказано отпускането му.
Същото длъжностно лице издава разпореждане и за възстановяване на добросъвестно и недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица.
Размерът на паричното обезщетение за безработица зависи от редица фактори
– предходния осигурителен доход, осигурителния стаж и спецификата на отделни периоди, включени в осигурителната биография на лицето. Законодателството предвижда механизми за защита както на правата на безработните, така и на финансовата стабилност на осигурителната система, като дава възможност за корекции при промяна в обстоятелствата.
Справка: чл. 54б, ал.1 КСО; чл. 54б, ал. 7 КСО; чл. 54ж, ал. 1-3, чл. 54е, ал. 4 КСО; чл. 11 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г.; чл. 5, ал. 1 НОИПОБ.

Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg