Психоаналитикът проф. Моника Богданова: Ученето е усилие, а в последните години се сведе до забавление

Въпреки стремежа към успешно родителство, множеството наръчници, правила за… (каквото се сетите) и практики при… (каквото се сетите), въпросите за възпитанието на детето, за хармонията в семейството остават все толкова актуални и често са трудно решими. Първата задача на възпитанието (и на образованието) е да се научи детето да контролира своите инстинкти – невъзможно е да му се даде свобода да изявява импулсите си без ограничения. Така, в необходимостта да се забранява, има риск от невротични заболявания в бъдеще. Освен това, как се предават несъзнаваните желания и преживяното? Как да се намери път между Сцилата на ненамесата и Харибдата на фрустрацията?

Отговорите представи в своята лекция на Софийския фестивал на науката, проф. д.п.н. д-р Моника Богданова. Тя e психоаналитик, преподавател в СУ „Св.  Климент Охридски“. Работи с деца и семейства от 1998 г., а понастоящем и като психоаналитик в УМБАЛ Токуда, ръководител направление „Родителство и ранно детско развитие“.

Ангажирана е с каузата на бебетата и децата, развивайки френския и немския опит, като през 2015 г. създава „Зеленият двор” – център за психоанализа и развитие. С проф. Богданова се свързват редица практики, развити през идеите на Франсоаз Долто, а психоанализата с (преждевременно родено) бебета и малки деца, диагностиката на нарушения в ранна детска възраст  (0-3 г.) са само част от специфичните й професионални, и научни интереси.

Специализирала е в Париж, има над 120 публикации, член е на Българската Асоциация по психотерапия, както и пълноправен член на „Българско психоаналитично пространство“.

– Проф. Богданова, какво имате предвид, като казвате – колкото повече съвети за родителство, толкова по-трудно и объркано майчинство?

– Живеем във време, в което квалификацията за консултиране (даване на съвети най-вече, което не е професионално консултиране) е основана на личен опит или краткосрочен курс (може и онлайн), а травмата се валоризира. Появиха се консултанти по кърмене, по сън, по ранно детско развитие, по махане на памперс. Инфлуенсърите направиха Асоциация, продавайки ежедневието си и рецепти за какво ли не. И това не е задължително лошо, но претенцията за знание-информация не е знанието, предавано десетки години, с традиция и квалификация. Консултирането е най-сложното умение във всяка професия (педагог, логопед, социален работник, психолог), развива се като в занаята – чрез чиракуване. Майстор се става след 5 г. поне.

Днес животът е сякаш някаква идеология, бърз-живот, който „тласка към наслада“

(Лакан), хедонизъм-в-действие, който обещава на майките да са перфектни, а на бащите – успешни. Бебето няма никаква потребност от перфектна майка – тя би била кувьоз, професионална машина. То е компетентно, творец, остава само някой да разшифрова творчеството му, предвид проторечта (пред-речта), с която общува. Това обикновено е майката – единствено тя, владеейки мамешки (motherese – англ., фр. ез. – mamanais), може да предположи субект у бебето и да го впише в света. Специалистите могат да имат претенцията, но не и възможността да го направят. Освен ако не са психоаналитици. Защото именно психоанализата е дала познанието за бебето, за връзката с майката, за Имената-на-Бащата. Ако майката не активира майчиния си инстинкт, тя би била в капана на знанието-на-другите, които не познават нейното бебе. Освен това, докато търси отговорите през тях, губи време за връзката с него, за автентичната връзка между тях.

Защо възпитанието (и образованието) е толкова труден процес? Коя е първата му задача? Защото е живеене, защото не е целенасочен и организиран процес, настояване за развитие. То е това, което детето вижда, че се прави, а не това, което му казват да прави. Това дори не е обучение – обучението е развитие-в-Желанието, настояване-с-провокация, организиране живота на Детето като част от живота на Възрастния, а не само-цел, някакво инвестиране в бъдещето. Освен това, ясно е че, че подражанието е повторение – психоаналитиците говорим за идентификация, чиято поредица формира Аз-а.

В думата възпитание има пита̀ние, което означава хранене, кърмачески период. Питая освен храня също е изпитвам някакво чувство.

Въз-питанието е това, което затруднява родителите – връзката с бебето, с детето отвъд грижата.

Съществува тенденцията децата да учат цифри, букви, преди да са достигнали до зрелостта да разберат смисъла, да разграничат звук-буква, да са ориентирани в пространството. „В играта на желанието“ Долто пише: „Децата, подложени на преждевременна дресировка, нямат нито лекота, нито грациозност на движенията. Те са апатични или нестабилни и не проявяват никаква акробатична сръчност или умения, свързани с фини движения на ръцете. Говорят зле и имат беден речник; мълчаливи или прекалено шумни, непохватни във всичко, те се характеризират дори с отсъствие на модулация на гласа и с относителна мимическа безизразност на лицето. Това са един вид роботи…“

Образованието е призвано да предотврати загубите на емоционална и интелектуална енергия, осигурявайки достатъчно подкрепа за самостоятелност, тренирайки умения за изпитване (в двата смисъла на думата) на всякакви чувства, опитности.

Но не трябва да забравяме все пак, че според Фройд, невъзможните професии са три: образование, лечение и управление. Отново стигаме до теоретичната парадигма, която не е административният подход, учебниците, нормативните разпоредби.

– А децата със специални образователни потребности?

– Наричам ги деца със специфични потребности, защитих голям докторат на тема „Професионално ориентиране и консултиране на деца и младежи със специфични потребности“. Резултатите са валидни и днес – интеграцията (приобщаването, включването), по начина, по който се прави, е неефективна, учителите не са подготвени, а ресурсните учители в клас всъщност не помагат, по-скоро задълбочават проблемите. От друга страна, към тези деца са насочени редици услуги – понякога те имат няколко логопеди и няколко психолози, което противоречи на професионалните стандарти. Училището не може да бъде услуга – нито социална, нито образователна, то не може да слугува (у-слуга).

Франция и Германия не затвориха специализираните си институции, въпреки директивите.

Ние побързахме да го направим, вместо да развием опита, който имаме.

Като един от малкото психоаналитици, който работи с бебета и малки деца, знам, че „лечението“ на всякакви психични разстройства може да бъде успешно до третата година, най-важна е първата, когато се говори за риск. Да се постави диагноза на дете до 3 г., е обричане на цялото семейство и етикетиране, което обяснява всички трудности. Въпросът е не как да се лекуват децата със специфични потребности, а как да се развиват въпреки диагнозата, дефицитите да бъдат компенсирани от ранна детска възраст. Необходими са воля и съпровождане на семействата, фокус не само към детето, а и към връзката му с родителите.

– Имаше години, когато думата „възпитание“ звучеше едва ли не като „мръсна“ дума в училище. Акцентираше се само върху образователния процес. А днес пък се искат оценки за поведение. Какъв е вашият коментар?

– Има и изследвания, които показват, че учителите „нямат време да възпитават“, защото имат срокове за преподаване на учебно съдържание. А трудностите в общуването, в елементарното разбиране между родителите и учителите за процесите в класната стая, за децата остава единствено да се адаптират по най-малкото съпротивление.

Ученето е усилие, а в последните години се сведе до забавление, до това на Детето да му е интересно. Това е оксиморон.

Забавна може да стане математика след години упорит труд. Но всъщност защо ѝ е на математиката да е забавна? Този хедонизъм и преследване на щастието са навсякъде. А златни медали (каквито родителите искат от децата си, учителите също) не могат да бъдат взети без трудности, без упоритост и отдаденост, без желание.

Освен това, все повече се препоръчва на учителите в детските градини да не отговарят на трудни въпроси, защото отговорите ще бъдат дадени от семейството. Само тази констатация вече показва какво се случва с образованието, на какво са подложени учителите. Строят се детски градини, но липсата на кадри ще бъде трайна тенденция, младите учители се задържат все по-кратко в училище.

Има и още един интересен факт, повод за анализи – национално математическо състезание „Европейско кенгуру“ 2025, резултатите от I клас. Три деца са със 100 т. – две от частно училище и едно от държавно. Т.нар. елитни училища все повече се уеднаквяват, а изглежда, че подготовката все повече не зависи от училището и средата, даже ученето е въпреки тях.

Проблемът с дисциплината не може да бъде изолиран от цялостната картина – той е свързан с авторитетите, с правилата, вписани още в детската ясла.

Когато знаем какво се случва там, ще знаем какво ще се случи после в университета. Защото е ясно, че децата не стават изведнъж на 3 или на 10 г. Т.нар. „бебешки пубертет“ е резултат от редица въпроси в развитието преди това, но стремежът към диагноза става живот-с-диагноза, без да се анализират причините, връзките, да се отчита несъзнаваното.

– Какви са митовете за отношенията родители – деца?

– Стават все повече, но най-актуалните са „любовта на майката е безусловна“ и „бащите трябва да бъдат любящи, да участват активно“. Коя любов е без условие? И как майката се справя с вината от това, че по всяко време може да обича? Как да бъде достатъчно добра (по Уиникот), ако не създава фрустрация у детето? Раят не съществува, изгонени сме от него.

Въпросът с Бащите е сложен, на тях им е все по-трудно да бъдат бащи, да понесат, че детето може да каже, че не ги обича, да удържат провокацията и да си вземат жената обратно. Чувството е любовоомраза, децата го назовават често. Битува сякаш изискване към мъжете да сменят памперси, да стават нощем, да попълват приложение за отглеждане на дете (има такова!). И това би било добро начало, докато майката усети силата си, за да може мъжът да продължи да ловува.

Проповядването на равноправието в грижата за детето доведе до много разочарование у родителите – широко е популярна тезата, че мъжът и жената са равни.

Като чела феминистка, философска и антропологична литература, бих препоръчала на тези, които твърдят това, да четат повече, в дълбочина. Ако родителството е зряло, мъдро, тези въпроси не биха били актуални – майката е призвана да не спи първите месеци, а бащата – да й пази съня. Би било изключително лесно, ако не е важна личната история на всеки, собственото порастване. Бебето се ражда на 9 мес. и три поколения.

– Защо Монтесори „би се обърнала в гроба“, ако види как се прилагат нейните принципи?

– Защото се разчита на преразказ на идеите ѝ или в конкретна практика да се включи това, което харесва на учителя (всъщност, което може), на директора, на родителите. Когато се чете Мария Монтесори в оригинал (преведена на български е „Лекции от Лондон, 1946“), ще видите колко често се споменава несъзнавано. Самият З. Фройд е казал: „Където е Монтесори, аз няма да имам работа“. Но това означава педагозите да са наясно какво означава несъзнавано, съпротива, желание, Едип, кастрация, първичен нарцисизъм.

В концепцията на Монтесори фокусът не е средата и играчките, материалите с определени размери, което радва родителите, но не е същността ѝ.

Монтесори не е свобода и липса на изисквания, на дисциплина, не е само инструмент. Идеите на Мария Монтесори са дълбочината за разбирането на детето, която е непостижима без определена теоретична парадигма. И следва разговор, който не е започнат в образованието, от яслена възраст.

– Кои са педагозите, които харесвате?

– Завършила съм Факултета по педагогика на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и познавам добре историята на педагогиката, идеите на редица визионери. Още като студент съм мислила кое е общото в идеите им, и смятам, че е ясно за всеки четящ в оригинал. Въпросът е как „уважението към детето“, „ученето чрез опита“, „грижата на учителя“ могат да станат реалност.

Затова харесвам Франсоаз Долто, защото тя прави именно тази връзка между психоанализата и педагогиката, започната от Анна Фройд, която е работила с възпитатели. Неин е фунадменталният труд за несъзнавания образ на тялото, който би преобърнал всяка рационална практика за обучение на малки деца.

Да, последните години всеки, който прочете Долто, започва да говори, че работи по Долто, но това не е разбиране на Долто, защото тя е психоаналитик –

специалистът трябва да се развива психоаналитично, без задължително да е психоаналитик.

Защото в яслата, градината, училището има ситуации, които не само затрудняват, но преобръщат възможността за учене, когато настояването децата да учат влошава цялостния климат – неудовлетвореност у учителите, паника у родителите проявени като симптоми у децата.

– Защо трябва да се върнем към някои възрожденски идеи за даскала и за почитта, и дори страхопочитанието, което като че ли също е една от „мръсните“ думи.

– Ако искаме нещо да се промени, въпреки че не съм оптимист, трябва да се завърнем към доказалото се вече, към естеството на човешкото, на социалното, на традиционното. Загубихме се в мултикултурализма, толерантността и либерализма. Това доведе до падане границите на личното, на родовото, на заветите от предците, към които имаме ангажимент (несъзнаван също, но това е друга нишка).

Твърде дълго добри идеи бяха обвити в лъскави опаковки с други имена. Време е да се завърнем към педагогиката!

Даскалуването е призвание, мисия, както е било през Ранното възраждане.

Но трябва първо да се възроди уважението към знаещите, благоговението (още една рядко използвана дума) пред знанието и желанието за живот-в-търсене. Да преминем през тирето-път на страх-о!-почитание. Дедите ни са знаели, че страхът дава дистанцията, необходима да съзреш, да опознаеш, да се осмелиш. Изненадата-болка, трудността са преход към желанието да се поклониш пред този, който те е (на)учил, да го (по-)четеш.

Свързани статии:

Доц. д-р арх. Гичка Кутова-Каменова, ректор на УАСГ: Нужно е още по-тясно сътрудничество между бизнеса и висшето образование Колежът е една сбъдната мечта Без инженерна интелигенция забравете за икономическо развитие Чл.-кор. проф. д.т.н. Стефан Хаджитодоров, зам.-председател на БАН: Все повече млади хора искат да работят в институтите на Академията