
Когато говорим за заплащане на труда, основната заплата е само част от общото възнаграждение, което може да получава един работник или служител. Освен нея има редица допълнения, които се наричат още „променливо заплащане“, ако не са включени предварително в договора. Тези допълнителни средства зависят от редица фактори – като изпълнението на задачите, натрупания опит, конкретните умения и компетентности на служителя, както и от условията, в които той работи.
Добрата информираност за това какви допълнения към заплатата са възможни, дава на всеки работещ човек по-голяма яснота
и увереност при водене на преговори, при избор на нова работа или при оценка на настоящото му трудово положение. Затова е важно работниците и служителите да познават различните форми на възнаграждение и принципите, на които те се базират – не само за да получават това, което заслужават, но и за да могат да планират своето бъдеще по-осъзнато и устойчиво.
Един от най-разпространените видове допълнително възнаграждение са надбавките. Те се предоставят като компенсация за специфичен вид труд – например извънреден или нощен труд, работа по време на официални празници или при вредни или рискови условия. В някои случаи надбавки се дават и за работа в скъпи за живот градове или в рискови държави. Част от тези надбавки са описани в трудовото законодателство, но други са вътрешна политика на работодателя и служат за привличане на кадри.
Друг разпространен начин за допълнително възнаграждение са бонусите или премиите.
Те се дават за постигнати резултати – както на индивидуално ниво, така и на ниво екип или организация. Обикновено бонусите се изплащат периодично – например на тримесечие или година, и зависят от постигнатите цели и йерархичното място на служителя.
Стимулите също са свързани с резултатите, но са по-тясно насочени към изпълнението на конкретни цели – например определен обем продажби. Те имат за цел да мотивират служителите към по-висока ефективност.
Комисионите представляват специфична форма на стимули, прилагана най-често при търговските представители. При този модел заплащането се изчислява като процент от реализирания оборот или печалба. В някои случаи комисионите не са просто добавка към заплатата, а са единственият начин, по който се формира възнаграждението – особено при граждански договори.
Има и други форми на заплащане, които са свързани с личните качества и развитие на служителя.
Заплащането, базирано на качеството на услугата, се увеличава според предварително определена скала и зависи от нивото на обслужване. При друг модел – заплащане според уменията – възнаграждението се покачва според новите умения, които служителят придобива в хода на работа. Подобен е принципът и при заплащането, базирано на компетентности, където се взима предвид развитието на служителя според кариерен план или вътрешен компетентностен модел на фирмата.
В съвременната трудова среда основната заплата е само част от цялостния пакет на възнаграждение, който работодателите предлагат на работниците и служителите. Допълнителните възнаграждения играят ключова роля както за задържането на кадри, така и за тяхната мотивация и развитие. Те не само възнаграждават усилията и резултатите, но също така отразяват признание за лоялност, гъвкавост и стремеж към усъвършенстване.
Разнообразието от форми – надбавки, бонуси, стимули, комисиони и заплащания, обвързани с умения или представяне, позволява на организациите да създадат индивидуализирани и справедливи системи за възнаграждение, съобразени с естеството на труда и конкретните цели на бизнеса. От друга страна, за работниците и служителите тези възнаграждения представляват възможност не само за по-високи доходи, но и за професионално израстване, признание и сигурност.

Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg