Храни и пития – от Ориента до столовата

„Историята на храната е вълнуваща, може би защото това по същество е история на човечеството с неговия вечен стремеж да си я набави, да я съхрани, да я овкуси и разнообрази. Разликата между дворцовата и селската кухня може да е огромна, но обикновено важи правилото, че най-ярките и запомнящи се кулинарни преживявания, които истински ни белязват, са като мадлената на Марсел Пруст – онази проста маслена бисквитка с формата на мидена черупка, която с една хапка ни отвежда назад във времето, когато сме били обичани най-много, в детството.“

Това казва Адриана Попова, вдъхновител и създател на концепцията, по която Държавна агенция „Архиви“ открива ден преди Европейската нощ на музеите уникалната изложба „Храни и пития на българите от ориенталската трапеза до столовата“. До 6 юни всеки делник от 9 до 17 ч. на ул. „Московска“ 5, в изложбената зала на Държавната агенция „Архиви“ в София, можем да се срещнем с над 120 снимки и документи, отразяващи различни кулинарни истории.

Представени са културата на сервиране, уличната храна, курортната кулинария и даровете на морето и реките, детското хранене.

Има и тема за малко известната винено-бирена война през първата половина на XX век. Фотографиите, предоставени от 29-те държавни архива в страната, са придружени от оригинален и запомнящ се текст, който ни отвежда назад във времето.

В годините, когато излетите и пикниците са били традиция, но и мода. От 1 май учителите водели децата сред природата, а в почивните дни големи софийски компании с кошници и дамаджани се отправяли в сегашните квартали „Княжево“ и „Лозенец“ или пък в „Горна баня“, постилали одеяла, палели огньове и хапвали с веселие до мрак.

Уникалните кадри отварят вратите и на старите фабрики за шоколад – „Пеев“ и „Малчика“, водят ни при изобилните трапези на Фердинанд I, обичаите на цар Борис III, при първото производство на „Кока-Кола“ и навиците на властващото през социализма семейство Живкови. Узнаваме, че цар Борис III е спазвал строги хранителни навици, а Людмила Живкова е пиела всеки ден сок от магданоз.

„Знаете ли, че Лора Каравелова е обожавала локум, а приятелите на Алеко Константинов при възможност са му поднасяли цяла купа с любимия му черен хайвер“, пита кураторът Адриана.

С удоволствие ни разказва и за „известните лакомници“ от 20-те години на XX век,

сред които са политиците Теодор Теодоров, Андрей Ляпчев и Атанас Буров, както и основателят на специалност „Класическа филология“ в Софийския университет проф. Александър Балабанов. „Гладувал в младостта си, проф. Балабанов не може да се насити на храна. Винаги носи в чантата си халва или геврек“, пише в текста до онагледяващи фотографии.

И ако днес Професионалната гимназия „Велизар Пеев“ всяка година ни изненадва с причудливи шоколадови изделия, на изложбата на Държавната агенция „Архиви“ можем да видим как е изглеждала оригинална опаковка от шоколад на фабриката „Пеев“ в Своге. Експозицията предоставя и завладяващата история на Стефан Тодоров – основател на другата шоколадова фабрика – „Щастие“. Изградена в полето на с. Обеля с внесени от Германия модерни машини, фабриката е национализирана през 1947 г., преименувана е на „Малчика“, с което име е популярна през социализма. А през 1994 г. е закупена от „Нестле България“, които и до днес произвеждат там шоколадовите си изделия и продукти. „Нестле България“ АД и „Кока-Кола“ са спомоществователи на изложбата.

Факт е, че първата „Кока-Кола“ у нас се произвежда в Пловдив през 1965 г., като изпреварваме всички социалистически страни и дори Гърция с 8 години.

Освен това за първи път името на напитката се изписва на кирилица върху бутилката, а една от тези бутилки също е част от експозицията на „Московска“ 5.

Покрай фотографиите и плакатите, организирани от дизайнера Ивелина Велинова, са подредени съдове за храна, прибори и предмети от кулинарната история на България.

„Днес, когато всеки снима храна с телефона си и фууд стайлингът е разпространена приложна магия, е странно да открием в старите снимки почти пълната липса на кадри с храни. Разбира се, в изложбата на Агенция „Архиви“ има много изображения с трапези, чаши, подноси, самовари, пръстени гювечи, балкантуристки чинии с мешана скара и др., има и снимки от изложения на хранително-вкусовата промишленост. Но за качествата на поднесеното съдим най-вече по лицата на хората, които вдигат наздравиците или държат фунийката сладолед“, казва Адриана Попова.

И ни препраща към още един ценен момент от историята.

Архивите ни срещат със старозагорската учителка, дарителка и създателка на благотворително дружество „Добрий самарянин“ – Теофано Попова, с нейната тежка и отдадена на децата сираци и бедните хора съдба. Загубила и съпруга, и двамата си синове, Теофано прекарва последните 30 години от живота си в служба на деца, лишени от родители. На благотворителното си дружество, което основава през 1899 г. с две секции – сиропиталище и старопиталище, посвещава енергията си и работи с цялото си сърце.

Всъщност не само за храни и напитки става въпрос в изложбата на Държавна агенция „Архиви“. Разказът е и за нравите, за нагласите спрямо външните влияния, за усвояването на нови навици и пречупването им през българската традиция. Както и за онова отношение към храната, което, малко или много, издава цялостния ни поглед към живота. Чрез историята на храните и напитките узнаваме и за развитието на България в периода от Освобождението до 90-те години на XX век. Интересно е, че заглавието на изложбата е вдъхновено от браншовия съюз на производителите на храни и напитки към Българския занаятчийски съюз в Третото българско царство, наречен „Храни и пития“.

Как са се произвеждали и продавали храните и питията у нас, кои са били най-популярните ресторанти и барове, какви са били кулинарните предпочитания на известните тогава личности, къде са ходели изисканите компании за избистряне на съзнанието след бал… Кураторът Адриана Попова кани всички желаещи да се разходят до центъра на София, за да получат отговорите на място, заобиколени от уникални предмети, фотографии и документи.